Мария Донкова, фондация Пайдея: В образованието ни липсват междупредметни връзки

Мария Донкова е Програмен директор на фондация Пайдея. Неправителствената организация е създадена с цел да съдейства за модернизацията на българското образование. Програмният й директор се включи в инициативата на Uchi.bg, целяща да покаже какво липсва в образователната програма на училищата у нас. Вижте какво сподели тя пред нашия екип:
Въпрос: Какви важни за учениците теми липсват в учебния материал според Вас?
Отговор: Липсват не толкова теми (дори наличните могат значително да се намалят) колкото две по-съществени от темите неща:
Вижте още: Дарин Маджаров: Трябва да възпитаваме ученици с предприемаческо мислене
1. Междупредметни връзки (МПВ), които да покажат на учениците как всяка отделна наука служи на хората, да анализират и решават един или друг проблем с различни средства и подходи. За да ги има МПВ, учебните програми трябва да се направят с грижа за тях. Най-общо казано очакваните резултати “по предмети”, от които по принцип се състоят учебните програми, трябва да се синхронизират за всеки клас според възможността да се направят добри междупредметни връзки в училище, а не според традицията за изучаване на съответната наука в Софийския университет, който учи възрастни и с друга цел. И учителите във всяко училище трябва да намерят много по-същестевени форми от сега практикуваните да си сътрудничат един с друг в учебната дейност. Ако/когато ги има работещите междупредметни връзки и учителите ги използват, учениците ще спрат да задават убийствения за всеки учител въпрос след всеки старателно подготвен урок, изтъкан от висока академична наука, компресирана до аксиоми или дати или имена: “и за какво служи това?” или “госпожо, това сега защо го учим?”. Проблемът се среща по-често кратко описан като “учебното съдържание няма връзка с реалността на учениците” и затова те губят мотивация и интерес към ученето. Много хора се заблуждават от тази формулировка, че учениците губят мотивация защото “учебното съдържание не е забавно”. Нищо по-невярно. Учениците губят и интерес и мотивация, защото учебното съдържание изобщо не е предвидило времето и средствата, нужни да разберат децата кое за какво служи от нещата, които учат. И не скучаят нито секунда в часовете на учителите-майстори, които компенсират с висок професонализъм и сръчно използване на активни дидектически подходи липсите/излишъците в учебните програми и дефектите в структурата на учебния план.
Вижте още: Ивайло Ненков: В образователната ни система не е заложено да се развиват качествата на учениците
2. Качествено гражданско образование, което да осигури на всяко българско дете възможност на 18 г. да разполага с всички социални и граждански умения нужни за пълноценен самостоятелен живот. Просто казано – да може да прави информиран избор за себе си, да носи отговорността за решенията си и да участва в обществения живот достойно и с точни намерения.
Въпрос: Ако Вие бяхте преподавател в средно училище, какви уроци бихте искали да запомнят учениците от Вас?
Отговор: Не са отделни уроци. С много голяма радост бих променила НАЧИНА, по който се учи история, така че децата да схванат същественото, за което служи тази уникална наука – да разбираме как работи човешкото общество и че то се променя. Историята е науката за промяната, която ни помага да не се страхуваме от промени, защото човечеството вече има огромен опит и може да прави важни и/или неизбежни промени по човеколюбив начин, което не е било възможно само преди 200-300 години. Историята е един от най-удобните пътища (особено за деца) към знания и умения за обществения интерес, обществената полза и капитала от права и задължения на съвременния гражданин, каквито решително липсват на мнознзинството от възрастните в България.
Вижте още: Наталия Футекова: Учениците трябва да знаят как се управлява кариера
Въпрос: Какво бихте променили в начина, по който се преподават информатика и технологии в училище?
Отговор: Бих въвела умна диагностика за интересите на децата, която да определи кои деца се интересуват от разработването на ИТК базирани продукти и кои се интересуват от търсенето на иновативни приложения на съществуващи ИКТ базирани продукти. И бих направила интересни учебни програми с две паралелни пътеки и разумно използване на проблемнобазирано обучение, за да дам възможност на двата “профила” деца да поработят съвместно върху решение на подходящ за възрастта им проблем. Трудно ми е да повярвам в идеята на някои кръгове отлични специалисти от средите на ИТ бизнеса, че след 15-25 г. всички трябва да знаем да пишем кодове, както сега знаем да си служим с телефон. Също така ми се струва добро решение 60% и повече от времето за учене на ИТ да се посветят на използване на ИТ за задълбочаване, практикуване, проверка на знания и умения определени от междупредметни връзки.
Интервю: Мария Иванова