BUSINESSEUROPE: Структурни слабости спират възстановяването на европейския трудов пазар

Структурни слабости са в основата на трудностите, с които се борят европейските трудови пазари. Доказателство за това е провалът на Европа да се справи с хронично високата дългосрочна безработица.

Това е записано като един от основните изводи в анализ на Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE) за състоянието на европейските пазари на труда. В документа, озаглавен „Тласкане на Европа към заетост”, се посочва значимостта на реформите на трудовия пазар за връщането на Европа към пътя на растежа и заетостта, съобщиха от Българската стопанска камара, която е член на BUSINESSEUROPE.

Jürgen R. Thumann
Юрген Туман

„За да се подобри здравето на пациента, първо е необходимо да се определи правилната диагноза. В случая, нужен е анализ на слабостите в дълбочина и набелязване на спешни мерки за реформи”, казва в уводната си статия към изследването президентът на BUSINESSEUROPE Юрген Туман.

Сред ключовите мерки, които BUSINESSEUROPE препоръчва, са:

–     Въвеждане на нови форми на договорни отношения между работници и работодатели, позволяващи по-голяма гъвкавост на наемането на работна сила;

–     Подобряване на системите за договаряне на работните заплати;

–     Преминаване към по-активни политики на трудовия пазар, успоредно с реформи на системите за социално осигуряване;

–     Актуализиране на уменията на работната сила с цел покриване изискванията на пазара на труда;

–     Разработване на инструменти за валидиране на знания и умения, придобити по неформален път;

–     Подобряване качеството и приложимостта на квалификационните курсове, в т.ч. качеството на преподавателите;

–     Създаване на класация на университетите на база пригодността на студентите за ефективно включване в трудовия пазар;

–     Намаляване на бюрокрацията с цел насърчаване на предприятията за предоставяне на места за стажуване;

–     Стимули за увеличаване привлекателността на професионалното образование и обучение, и др.

 

Търсенето и предлагането на умения се разминават

 

Въпреки ефектите на кризата върху трудовия пазар, в края на 2009 г. във Великобритания, например, има 450 000 незаети работни места, а в Холандия – 118 000. Броят на незаетите позиции в ИКТ-сектора в момента е около 300 000, в т.ч. в Италия има недостиг на 10 100 IT-специалисти, 18 300 – в Полша, 41 800 – в Испания, 87 800 – в Германия. Европейската комисия изчислява, че до 2015 г. недостигът на работници в областта на ИКТ ще бъде между 384 000 и 700 000 души. Това илюстрира трудностите, които срещат работодателите при наемане на работна ръка с нужните компетенции.

Като цяло, прогнозите сочат за недостиг на специалисти в сферата на технологиите, математиката, инженерните науки (т.нар. STEM-умения). В периода на криза липсата на служители с такива умения временно бе облекчен, но последните данни показват, че недостигът отново се увеличава. В същото време, очакванията са през следващите години работната сила на Европа да намалява, в резултат на драматичните промени във възрастовата структура на населението. При сценарий за нулева миграция, населението в трудоспособна възраст в ЕС ще намалее с 10% през 2030 г. и с 20% през 2060 г.

Cedefop (Европейска агенция за професионално образование и обучение) прогнозира в периода 2010-2020 г. да има търсене на специалисти за 73 млн. работни места, в резултат от смяната на поколенията (пенсиониране на възрастните работници). Особено остро ще стои този проблем в определени професионални области, като физика, математика, инженерни науки, здравеопазване и др. В частност, очаква се бизнесът да създаде около 7 млн. нови работни места за техници и свързаните с тях професии. Казано с други думи, нетният ефект за заетостта до 2020 г. е общо 80 млн. допълнителни работни места. На този фон, очакванията са за нарастващо търсене на висококвалифицирани специалисти и намаляващо търсене на хора с ниска квалификация.

В същото време, увеличеният брой на висококвалифицирани и, съответно – високоплатени специалисти ще доведе до повишаване стандарта на живот, а оттам – до по-високо потребление на стоки и услуги. Тази тенденция предполага необходимостта и от работници, заети в сферата на търговията и услугите. Макар нуждата от работници със средно ниво на квалификация да нараства с по-малки темпове от тези с висока квалификация, те пак ще формират около 50% от работната сила, като по-специално търсене ще има за кадри с технически умения.

Безработицата сред хората с начално и по-ниско от средно образование непрекъснато расте, като през периода 2000-2008 г. е била 10-12%, а през 2009 г. достига 14%. Обратна е тенденцията при безработните с образование над средното – техният дял за същия период намалява до 6%, а безработните с висше образование са 4-5%.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *