BUSINESSEUROPE: Структурни слабости спират възстановяването на европейския трудов пазар

Структурни слабости са в основата на трудностите, с които се борят европейските трудови пазари. Доказателство за това е провалът на Европа да се справи с хронично високата дългосрочна безработица.

Това е записано като един от основните изводи в анализ на Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE) за състоянието на европейските пазари на труда. В документа, озаглавен „Тласкане на Европа към заетост”, се посочва значимостта на реформите на трудовия пазар за връщането на Европа към пътя на растежа и заетостта, съобщиха от Българската стопанска камара, която е член на BUSINESSEUROPE.

„За да се подобри здравето на пациента, първо е необходимо да се определи правилната диагноза. В случая, нужен е анализ на слабостите в дълбочина и набелязване на спешни мерки за реформи”, казва в уводната си статия към изследването президентът на BUSINESSEUROPE Юрген Туман.

Сред ключовите мерки, които BUSINESSEUROPE препоръчва, са:

–     Въвеждане на нови форми на договорни отношения между работници и работодатели, позволяващи по-голяма гъвкавост на наемането на работна сила;

–     Подобряване на системите за договаряне на работните заплати;

–     Преминаване към по-активни политики на трудовия пазар, успоредно с реформи на системите за социално осигуряване;

–     Актуализиране на уменията на работната сила с цел покриване изискванията на пазара на труда;

–     Разработване на инструменти за валидиране на знания и умения, придобити по неформален път;

–     Подобряване качеството и приложимостта на квалификационните курсове, в т.ч. качеството на преподавателите;

–     Създаване на класация на университетите на база пригодността на студентите за ефективно включване в трудовия пазар;

–     Намаляване на бюрокрацията с цел насърчаване на предприятията за предоставяне на места за стажуване;

–     Стимули за увеличаване привлекателността на професионалното образование и обучение, и др.

Търсенето и предлагането на умения се разминават

Въпреки ефектите на кризата върху трудовия пазар, в края на 2009 г. във Великобритания, например, има 450 000 незаети работни места, а в Холандия – 118 000. Броят на незаетите позиции в ИКТ-сектора в момента е около 300 000, в т.ч. в Италия има недостиг на 10 100 IT-специалисти, 18 300 – в Полша, 41 800 – в Испания, 87 800 – в Германия. Европейската комисия изчислява, че до 2015 г. недостигът на работници в областта на ИКТ ще бъде между 384 000 и 700 000 души. Това илюстрира трудностите, които срещат работодателите при наемане на работна ръка с нужните компетенции.

Като цяло, прогнозите сочат за недостиг на специалисти в сферата на технологиите, математиката, инженерните науки (т.нар. STEM-умения). В периода на криза липсата на служители с такива умения временно бе облекчен, но последните данни показват, че недостигът отново се увеличава. В същото време, очакванията са през следващите години работната сила на Европа да намалява, в резултат на драматичните промени във възрастовата структура на населението. При сценарий за нулева миграция, населението в трудоспособна възраст в ЕС ще намалее с 10% през 2030 г. и с 20% през 2060 г.

Cedefop (Европейска агенция за професионално образование и обучение) прогнозира в периода 2010-2020 г. да има търсене на специалисти за 73 млн. работни места, в резултат от смяната на поколенията (пенсиониране на възрастните работници). Особено остро ще стои този проблем в определени професионални области, като физика, математика, инженерни науки, здравеопазване и др. В частност, очаква се бизнесът да създаде около 7 млн. нови работни места за техници и свързаните с тях професии. Казано с други думи, нетният ефект за заетостта до 2020 г. е общо 80 млн. допълнителни работни места. На този фон, очакванията са за нарастващо търсене на висококвалифицирани специалисти и намаляващо търсене на хора с ниска квалификация.

В същото време, увеличеният брой на висококвалифицирани и, съответно – високоплатени специалисти ще доведе до повишаване стандарта на живот, а оттам – до по-високо потребление на стоки и услуги. Тази тенденция предполага необходимостта и от работници, заети в сферата на търговията и услугите. Макар нуждата от работници със средно ниво на квалификация да нараства с по-малки темпове от тези с висока квалификация, те пак ще формират около 50% от работната сила, като по-специално търсене ще има за кадри с технически умения.

Безработицата сред хората с начално и по-ниско от средно образование непрекъснато расте, като през периода 2000-2008 г. е била 10-12%, а през 2009 г. достига 14%. Обратна е тенденцията при безработните с образование над средното – техният дял за същия период намалява до 6%, а безработните с висше образование са 4-5%.

Прочети още по темата:

Международна конференция за ученето през целия живот в София Нови възможности пред обучението през целия живот Студенти градят уеб приложение за прозрачни институции на летен Хакатон Алма матер обяви допълнителен прием за 219 свободни места Технологичното събитие СофтУни Конф набира участници Най-търсени от работодателите са IT специалистите Майкрософт предлага безплатна възможност за обучение на ИТ специалисти ERP Academy спечели награда за инвестиции и иновации в образованието Samsung подобрява дигиталните умения на студенти от Варна Президентът връчи наградите „Джон Атанасов“ за постижения в информационните и комуникационните технологии Екипът на Daskal.eu проведе открит урок по образователни иновации в българско училище Уникалният модел на обучение на ТУЕС ще се запази Нова Logiscool школа отвори врати в София БСК ще разработи онлайн базирана информационна система за стажове Пазарът на труда в контекста на стратегия „Европа 2020” ще се обсъжда на 17 октомври