Изследователските университети инициираха диалог с държавните институции и бизнеса

Над 90 представители от 10-те изследователски университета в България, от научни организации, държавни институции, бизнеса и иновационната екосистема участваха в работния семинар „Пътна карта за научноизследователските университети в България (2026–2036 г.): Визия за устойчивост и глобална конкурентоспособност“. Събитието се проведе на 17 юни в София и беше организирано от Мрежата на изследователските университети в България с домакин Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна.

Създадена през 2024 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост, Мрежата на изследователските университети обединява десет водещи български висши училища с цел развитие на научните изследвания, иновациите и технологичния трансфер – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Медицински университет – София, Медицински университет – Пловдив, Медицински университет –Варна, Технически университет – София, Химикотехнологичен и металургичен университет – София, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Тракийски университет – Стара Загора, Медицински университет – Плевен и Русенски университет „Ангел Кънчев“.

Благодарение на целевото финансиране в последните 42 месеца бяха изградени модерни научни центрове, укрепени изследователски екипи с международен потенциал и създадени условия за привличане на висококвалифицирани учени. Повиши се не само броят, но и качеството на публикациите с международна видимост. Постигнатите резултати показват значимия принос на мрежата за развитието на конкурентоспособна икономика, основана на знанието.

Форумът беше открит от Атанас Пеканов, заместник министър-председател с ресор управление на европейските средства, който поздрави участниците и акцентира на това, че научните изследвания са една от темите, които движат България в бъдещето. Той допълни, че е решил да вземе участие в срещата, защото е впечатлен, че е предвидена подготовка на Пътна карта за развитието на изследователските университети за периода 2026-2036 г., което е демонстрация за готовността на сектора сам да си постави конкретни цели и да ги реализира. За финал вицепремиерът Пеканов пожела на изследователските университети да бъдат амбициозни, за да е възможно България да постигне топ 500 в световните рейтингови класации в следващите години.

Още в началото беше изложена визията за продължаване на подема в науката от последните няколко години. На фона на високите резултатите от проекта „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България“ по Националния план за възстановяване и устойчивост, десетте научноизследователски университетa от Мрежата представиха постиженията си по приключили проекти и отчетоха ускореното развитие на научната дейност, постигнато благодарение на целенасочената финансова и административна подкрепа.

В своето изказване академик Тони Спасов, координатор на Мрежата на изследователските университети, постави акцент на целите пред тях – средноевропейски нива на растеж в десетгодишен период (2026-2036 г.), поддържане и развитие на създадената изследователска инфраструктура и институционализацията на Мрежата на изследователските университети.

Проф. Виолета Йотова, зам.-ректор на Медицинския университет-Варна, постави акцент на необходимостта и в България да се формира своеобразна научна “бръшлянова лига” от университети, за да продължи развитието на изследванията, да се увеличи престижа на научната дейност и това да катализира процеси към сближаване между академията и индустрията, между Мрежата и останалите научни институции в страната, както и цялостно да повиши ефекта за обществото от политиките за подкрепа на научните изследвания у нас през последните години.

В началото беше разгледана ролята на научните групи като двигател на институционалната промяна и фактор за привличане и задържане на талантливи учени. Бяха представени успешни модели за изграждане на върхови научни екипи, устойчиви международни партньорства и кариерно развитие на млади изследователи. Специален акцент беше поставен върху мерките за преодоляване на „изтичането на мозъци“, привличането на български учени от чужбина, създаването на нови научни школи и споделеното използване на високотехнологична научна инфраструктура от научни организации, външни изследователи и бизнеса.

В рамките на втората сесия участниците обсъдиха възможностите за по-активно включване на българските научни организации в Европейското изследователско пространство и програмата „Хоризонт Европа“. Сред основните акценти бяха увеличаването на участието в международни научни проекти, привличането на финансиране по схемата „Печат за върхови постижения“, както и развитието на съвместни инициативи между науката и бизнеса. Участниците обсъдиха и възможностите за по-ефективно използване на европейските инструменти за финансиране и засилване на присъствието на българските научни организации в международното научно пространство. Отделна дискусия беше посветена на предизвикателствата пред технологичния трансфер в академичните организации.

Заключителната сесия беше посветена на бъдещото развитие на Мрежата на изследователските университети в България. Участниците очертаха основните предизвикателства пред сектора, сред които необходимостта от нормативни промени в областта на технологичния трансфер, развитието на университетски spin-out компании и механизмите за защита на интелектуалната собственост.

В срещата взеха участие заместник-министрите на образованието и науката, академик Николай Витанов и професор Сеня Терзиева. Основен резултат от форума е изработването на Пътна карта за изследователските университети в България за периода 2026–2036 г., както и подготовката на меморандум, който ще формулира ключовите приоритети за развитието на научните изследвания, иновациите и технологичния трансфер през следващото десетилетие. Държавни институции, свързани с подкрепата на изследванията и иновациите, бяха представени от ръководители на дирекции, отдели, фондове и международни финансови институции.

Участниците във форума и представителите на Министерството на образованието и науката се обединиха около намерението да търсят всички възможни инструменти за институционализирането на Мрежата на изследователските университети. Тези възможности включват, но не се изчерпват с: трансформация на финансовите стимули за извършване на изследователска и развойна дейност, механизми за осигуряване на допълнителни стимули за задържане на перспективни изследователи в началото на кариерата им, допълнителни механизми за развитие на действащи научни групи с международно видими научни резултати и др.