Карина Попова, художник: Творец е този, който на секундата може да надраска нещо и да измисли нещо ново за света около нас

DSC04536Тя учи магистратура в Националната художествена академия. Преди бакалавърската си степен там, завършва приложни изкуства в гимназия ”Св. Лука”. Занимава се едновременно с приложни и изящни изкуства, фитография и дизайн. През 2014г., по програма Еразъм, учи в Италия, в Института по дизайн ISIA. Там се занимава с илюстрация, моден дизайн, интериор. Освен посещенията на лекциите, музеите и галериите я запленяват. Сега има предложение след завършването си да започне работа в един от музеите и ще се върне отново в Италия. Работила е за Европейската столица на културата Равена 2019, в музей Carlo Zauli-Faenza с керамика. М.г. печели награда на НХА с дипломната си работа.

Участник в Арт семестър на Карол. В момента в арт пространството на финансовата институция има нейна изложба с фотографии, която ще продължи до 16 март.

Представете се, представете и Вашето творчество.

Казвам се Карина Попова, на 24 години от София. Занимавам се с рисуване откакто се помня, наричам се художник – това е общото и обединяващо всичко останало. Всичко започва от бял лист и след това продължава в други посоки…

Изявата Ви в различни изкуства направила ли е някое предпочитано?

На първо място за мен е рисунката – там се освобождавам и започвам да работя върху идеите си, тя е един свят който по-нататък създава и материализира обекти, ако се върви в тази посока. Обожавам фотографията, също дизайна. Харесвам концептуалното изкуство и изобщо всичко което започва от идеята и е обединена от едно – първата скица. За мен творец е този, който на секундата може да надраска нещо и да измисли нещо ново за света около нас…

Кои на наградите и отличията, които Ви мотивират най-силно?

Честно казано усетих, че има резултат от вярата ми в изкуството, когато спечелих наградата за най-добър дипломен проект на академията миналата година юни месец. Това ми даде стимул да продължа, а не да спра след бакалавърската ми степен и да повярвам повече в себе си. Винаги всеки човек на изкусвото се лута малко или много между идеи, но и съмнения, това е нормално, наградата е резултат и поощряване.

С какво се занимавате извън магистратурата в академията?

Извън магистратурата рисувам и пиша. В момента пиша и статии за две списания, на стаж и ми е интересно-винаги съм го искала и научавам много нови неща всеки ден.

След като завършите Националната художествена академия, ще заминете на работа в една италианска галерия. Сбъдната мечта? Шанс? Поредното стъпало?

За мен е стъпка, която искам да направя от много време. Всъщност исках да уча в Милано магистърската си степен, след като вече бях живяла и учила в Италия. В последствие се отказах поради житейски причини, не съжалявам, че останах в академията в София, разбира се, но огромното ми влечение към Италия и това, която тя ми дава продължава. За мен това е нещо хубаво, аз познавам този музей, имах възможност да работя за кратко там преди няколко години, смятам че е добра възможност и е просто крачка, която е нормална след завършването. Щастлива съм, че пак ще имам възможност да бъда там, а и ме чакат нови предизвикателства.

DSC04537В Италия или в България е по-лесно за старт на кариерата на един млад творец?

Лесен старт мисля, че няма за никого, тоест трябва да се борим много. В Италия средата в която попадаш е тази, за която учиш – хората се интересуват от изкуство, показват го и го доказват. Всичко те вдъхновява – архитектурата, галериите, отношението към всеки детайл. Това прави Италия меката на дизайна. От тази гледна точка е по-лесно, защото научаваш много и попиваш като гъба, а от друга страна, ако имаш малко късмет, работата ти ще бъде забелязана и ще ти се даде дори малка възможност. В България за момента ми се струва трудно, но не е невъзможно да вървиш, макар че има много хора които се отказват след завършването на академията, това е поради много причини, артист се възпитава. И самовъзпитава. Трябва да се подкрепяме, да ходим на изложбите си, да говорим и да си помагаме, да се излагаме разбира се, защото сега ни е времето, простено е дори да направиш и някоя глупост. Но не е точно така в момента…

Като говорим за това как човек да случва нещата, Арт семестър, това необичайно обучение на Карол, помогна ли Ви?

Арт семестър ми помогна, вдъхнови ме, срещна ме с различни хора и научих много нови неща, които практически могат да бъдат приложени. Мисля, че колкото по-рано научиш тези неща, толкова по-добре и лесно ще е по-нататък…Хареса ми програмата на Арт семестър, защото е разнообразна, освен че учиш, комуникираш и разбираш за пътя на други успели хора. Определено е страхотно, особено когато дойде криейтив момента, показваш твоечеството си и участваш в изложба. Супер емоция и знания в едно.

Какво от наученото за личните финанси успяхте да използвате след приключването на Арт семестър?

Разбрах, че е добре да действаш върху случването на нещата, а и научих повече за рекламата, развитието и възможностите които дебнат.

Смятате ли, че академията и другите училища за изкуство формират финансова култура?

Смятам, че училищата и академията не се занимават с финансова култура, защото цялата среда се занимава основно с изкуство и ни учи на други неща Ако искаш, има възможност да научиш в някои от лекциите за устройството на музеи, галерии и дейностите им – арт мениджмънт, но това е в магистърска степен. Творците имат нужда от повече знания в тази област, аз съм една от тях и от Арт семетър разбрах някои основни неща, които мога да приложа.

По какво прилича светът на финансите на изкуството?

В постоянството, в работата и в логиката, колкото и странно да звучи. Скоро разговарях с познат, който се занимава с финанси и обича изкуство. Попита ме как се изгражда една картина и идея и аз му обясних, че трябва да има някакъв логически път по който нещата се развиват. Той се учуди и каза, че все пак по някакъв начин работата и на двама ни си прилича. Разбира се, зависи от стиловете, но е важно какво стои зад една работа, каква енергия, мисъл, идея са вложени… и после си личи. Особено ако правиш дизайн, там има доста етапи на изграждане. Започваш с идея, после разсъждаваш как може да се реализира и стигаш до техническата реализация, която отнема време, мислене, съдействие и не е лесна.

Сега в арт пространството на Карол представяте своя фотографска изложба”Вярно с оригинала”. Какво е посланието ви? Какво искате да видят хората през Вашия обектив?

Тази изложба ми е много на сърце, сега излезе на бял свят… Посланието е свързано с отраженията, светлината и с леките и нежни моменти, които често подминаваме. В нея има емоция, свързана е и с Венеция.

Какво ви вдъхновява в ежедневието?

Вдъхновяват ме различни неща, харесвам странни светлини и отражения, харесвам архитектурата, цветове, структури, изобщо няма конкретен обект -зависи какво виждаш и усещаш. Обичам история на изкуството и да чета историите на големи художници и дизайнери. Скоро ме вдъхнови един клип и песен на Джордж Майкъл, казва се ,,White Light’’, има силен текст и художествен клип – два дни имах вдъхновение слушайки и гледайки тази песен. Много е хубаво, това е един свят, който ти изграждаш, а всъщност е свързан с ,,живия живот‘‘ и случващото се днес. Мисля, че артистите имат важна мисия и тя трябва да помага на хората. Духът е водещата сила, без него няма идеи, няма работа, няма го живеца. А изкуството във всеки жанр – музика, кино, театър, литература, рисуване – може да даде глътка въздух на всеки, да запали в някого искра, да накара човек да има повече вяра и сила… А понякога дори може и да предизвика други емоции. Концептуалните артисти в момента задават някои интересни въпроси и понякога дори са доста отблъскващи, скандални. Има много лица и поводи за вдъхновение.

DSC04535Какво бихте искала да осветите, да извадите от сенките?

Искам да извадя структури, които да ми помагат да вдъхновявам себе си и хората около себе си. Аз самата съм се ,,извадила‘‘ от сянката, за да се доскосна до по-светлите моменти на живота. Метафорично всеки един от нас попада в мрака понякога, после лека полека нюансите се изменят, накрая идва светлината.

Има ли мечта, която независимо с какво се захващате и накъде вървите, остава като онова място, до което ще стигнете?

Абсолютно, да. Мечтая всеки ден и мечтата ми е свързана единствено и само с изкуството. Това е моята мечта с различни лица всеки ден, вярвам много и се надявам. Работила съм и други неща преди, може да се наложи и в бъдеще. Разбира се, от всяка работа научаваш по нещо, взима ти, даваш… Но когато имаш смисъл и мечтаеш, това е спасението и е най-важно за всички нас.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *