Откъс от „Човекът сянка”, Коуди Макфейдън

На българския книжен пазар излезе смразяващ роман от един от най-четените и харесвани съвременни автори на трилъри – „Човекът сянка” на Коуди Макфейдън е първа книга от поредица, преведена на десетки езици.

Жителите на Сан Франциско шофират по същия начин като тези на Ню Йорк: безскрупулни са. Трафикът е средно натоварен и Джени се е съсредоточила върху ожесточената война с останалите превозни средства, докато се връщаме към участъка. Симфония от клаксони и псувни изпълва въздуха. Натъпкала съм пръст в едното си ухо, за да мога да чувам Кали, докато говоря с нея по телефона.

– Как върви с криминолозите?

– Добри са, сладкишче. Много добри. Преглеждам всичко щателно, но мисля, че са покрили всяка една база.

– Доколкото разбирам, не са открили нищо.

– Бил е внимателен.

– Да. – Усещам чукащата на вратата депресия, но я отпращам. – Чу ли се с останалите? Нещо от Деймиън?

– Нямах време.

– Почти стигнахме до участъка. Продължавай в същия дух. Ще проверя останалите.

Кали остава мълчалива за момент.

– Как е детето, Смоуки?

Как е детето? Ще ми се да имах отговор на този въпрос. Нямам и не искам да говоря за това сега.

– В лошо състояние.

Прекратявам разговора, преди да успее да каже нещо, и се заглеждам през прозореца, докато пътуваме из града. Сан Франциско представлява лабиринт от стръмни хълмове и еднопосочни улици, агресивни шофьори и тролеи. Въпреки това притежава красота, на която винаги съм се възхищавала. Той е смесица от интелигенти и декаденти, които са се насочили с бясна скорост към смъртта или успеха. Това вече не ми се струва толкова уникално. Просто още едно място, на което се извършва „убийството“. Това е общото при него. Може да се случи на Северния полюс или на Екватора. Може да бъде извършено от мъже и жени, от млади и стари. Жертвите могат да бъдат праведни или грешници. Убийството е навсякъде и неговото име е легион. Изпълнена съм с мрак. Не със светлина или полумрак, а само с плътен, солиден мрак.

Стигаме до участъка и Джени напуска натоварената улица, за да влезе в спокойния полицейски паркинг. В Сан Франциско е почти невъзможно да се намери място за паркиране – бог да помага на тези, които са тръгнали с подобна мисия.

Влизаме през една странична врата и се озоваваме в коридор. Алън е в офиса на Джени заедно с Чарли. Двамата са погълнати от папката пред тях.

– Здрасти – поздравява ме Алън. Усещам как очите му ме изучават и претеглят. Правя се, че не забелязвам това.

– Другите обаждали ли са се?

– Никой не е говорил с мен.

– Откри ли нещо?

Алън поклаща глава.

– Засега не. Ще ми се да кажа, че ченгетата тук не стават за нищо, но не е така. Детектив Чанг ръководи кораба си доста стегнато. – Щрака с пръсти и се усмихва на Чарли. – О, да, съжалявам. С помощта на отдадения си чирак, разбира се.

– Да ми духаш – отговаря Чарли, без да откъсва пог лед от папката.

– Продължавай. Ще се обадя на Джеймс и Лио.

Алън вдига палци и се връща към четенето. Мобилният ми иззвънява.

– Барет.

Чувам сърдития глас на Джеймс.

– Къде, по дяволите, е детектив Чанг? – ръмжи той.

– Какво има, Джеймс?

– В моргата няма да започнат да режат, докато малката ти прия тел ка не се появи. Кажи й да си докара задника тук долу.

Затваря ми, преди да успея да му отговоря. Задник.

– Джеймс има нужда от теб в моргата – казвам на Джени. – Не искат да започнат без теб.

Тя ми се усмихва едва.

– Предполагам, че тъпакът е ядосан?

– Много.

Джени се ухилва.

– Добре. Отивам веднага.

Излиза. Време е да се обадя на Лио, нашия заек. Питам се: каква обеца носи, когато не е на работа? Телефонът звъни пет-шест пъти, преди да вдигне, и когато чувам гласа му, изтръпвам. Той е празен и ужасeн. Зъбите му тракат.

– К-к-к-карнс…

– Обажда се Смоуки, Лио.

– В-в-в-видео…

– Намали темпото, Лио. Поеми си въздух и ми кажи какво има.

Когато проговаря отново, шепти. Думите му изпълват главата ми с бял шум.

– Има в-в-видео на у-у-у-убийството. Ужасно…

Алън ме гледа обезпокоен. Усеща, че нещо не е наред. Успявам да отговоря:

– Стой там, Лио. Не мърдай от мястото си. Идваме веднага.