Владимир Колев пред Uchi.bg: България е в Топ 10 в Европа по владеене на английски език

България не просто присъства на картата на чуждоезиковото обучение в Европа – тя заема челни позиции, като традиционно попада в Топ 10 на страните с най-добри познания по английски език. В основата на този успех стои една жива и енергична общност от учители, които вече две десетилетия се събират на най-мащабното събитие за сектора в Югоизточна Европа – „Денят на Кеймбридж“.

По повод 20-ия юбилеен форум, който събра над 500 преподаватели в София и за пореден път показа, че българският ентусиазъм за знание надминава дори този в много по-големи съседни държави, разговаряме с Владимир Колев, управител на „Клет България“. Пред екипа на Uchi.bg той разкрива как се е трансформирало общуването в образованието през последните 20 години, защо в ерата на изкуствения интелект езикът остава единствената истинска врата към чуждата култура и душевност и каква е тайната на устойчивата образователна общност, която не спира да се развива, въпреки предизвикателствата на цифровата ера.

Въпрос: Днес на няколко пъти се спомена думата „общност“. Можем ли да кажем, че „Клет“ е изградила най-голямата общност в България за изучаване на чужди езици?

Отговор: „Най-голямата“ винаги звучи твърде суперлативно. Аз съм горд с това, което сме изградили. Видяхте сам, че залата е пълна, видяхте енергията и емоцията. За мен това е критерият, че се справяме – че хората са тук в съботния ден, очакват този 20-ти ден на Кеймбридж. Вече 20 години правим едно и също събитие, което се трансформира в съответствие с промените в живота, но въпреки това хора пътуват от Варна, Бургас и от много други далечни места, за да дойдат. Това ни дава удовлетворение и увереност, че наистина градим общност.

Въпрос: Какво се промени през тези 20 години?

Отговор: Промени се много. В началото живото общуване беше много по-важно и много по-трудно. Хората идваха, за да видят новите заглавия, да ги пипнат, да ги отворят. За тях това беше единственият начин да са „в час“ с новостите. Сега те вече идват, знаейки всичко предварително, след като са видяли последните издания, дори преди да са излезли на пазара. Смисълът на събитието като изложение се загуби, но остана много повече – контактът. Една от тенденциите след COVID е, че живите събития стават по-малки, но все пак ние тук имаме над 500 човека, което е изключително голямо живо събитие.

Въпрос: Това ли е най-голямото подобно събитие в Югоизточна Европа?

Отговор: Да. Вчера го дискутирахме с лекторите – в Румъния, която е много по-голяма от България, подобно издание събира около 400 човека. Ние в момента тук имаме над 500, а сме имали и над 800. Тогава наистина беше невъзможно да намерим дори един свободен стол в залата.

Въпрос: Къде е мястото на България в региона по отношение на езиците?

Отговор: България винаги е била и до ден днешен е в Топ 10 на страните в Европа по познания на английски. Това се доказва както от резултатите на нашите ученици в състезанията, така и на сертификационните изпити на Кеймбридж, които са световнопризнатият критерий №1 за владеене на езика. В базата данни на „Кеймбридж лърнинг корпус“, където се виждат и сравняват резултатите на учащите се от целия свят, които се явяват на тези изпити, българите винаги сме в Топ 10. Има защо да сме горди с нивото на обучение по английски език у нас.

Въпрос: Какво да очакваме от „Клет“ в ерата на изкуствения интелект?

Отговор: В момента у нас Министерството на образованието и науката е фокусирано върху природните науки и математиката, като се приема, че чуждите езици вече се знаят. Ние се опасяваме, че това не е точно така – ако се отслаби фокусът, нивото веднага пада. Затова продължаваме работата си на терен с ежедневна подкрепа на учителите. Изкуственият интелект може да бъде безценен помощник, а не враг. Нашата задача е да помагаме на учителите да го използват критично и да им създаваме навици да го включват в обучението. Със сигурност с помощта на модерните преводачи и дигиталните устройства за моментен превод ще можеш да се оправиш, дори и в Китай и Япония, но езикът е врата към културата и душевността на една нация и това е безалтернативно. Езиците ще продължават да са важни и да се учат и ние ще сме спътника в този дълъг и сложен процес.

Прочети още по темата:

Интервю с Полина Коцева: Никой не може да порасне истински, ако не е чут и приет такъв, какъвто е Нигяр Наим, преподавател в ЕГ „Христо Ботев“: Извънкласните форми играят ключова роля в изграждането на цялостната личност на учениците Виктор Аргиров от “Клет България”: Целта ни е децата да учат, докато се забавляват Илияна Алексов, ученичка от София: Ученето чрез игри е много по-лесно, а в същото време и забавно Габриела Кушева, кариерен форум „Младите могат“: Вярваме в младите хора и в техния потенциал Ивайло Ненков: В образователната ни система не е заложено да се развиват качествата на учениците Иван Господинов, Khan Academy: Всеки може да се научи да програмира Човешката библиотека: През 2016 г. все повече издания ще се финансират директно от читателите си Учителската професия ще бъде от изключителна важност в следващите няколко години Пепа Василева, BEIED: Успехите на вътрешно мотивираните хора са най-добрите Радослав Делчев от Green Corp.: Градското земеделие се развива все повече Десислава Бошнакова: Краудсорсингът създава взаимоотношения с потребителите и развива комуникацията “Писател назаем” – инициативата, която отваря пътя към мечтите на младите хора Проф. Десислава Бошнакова: Тези, които умеят да разказват истории, грабват сърцата на потребителите Как да се реализирам като програмист?