Ролята на читалищата и Европейска столица на културата за местното развитие бяха обсъдени в конференция в София

В събитието взеха участие над 50 представители на европейските институции, общини, министерства и културни организации, които коментираха читалищата като двигател на местното развитие, но и нуждите им от обучения и нов по-справедлив модел на финансиране

Как да превърнем уникалната мрежа от 3597 читалища в България в по-силен ресурс за развитие на местните общности и регионите? Този въпрос обедини над 50 представители на местната и националната власт, читалища, културни организации, европейски институции и международни експерти, които участваха в международната конференция „Културата като катализатор за местно и регионално развитие“ на 18 септември в “Дома на европа” в София. Експертите коментираха найналежащите нуждите на читалищата от по-силно партньорство с местната власт, по-справедлив модел на финансиране и инвестиции не само в материалната база, но и в капацитета на хората, и необходимостта от актуализиране и обвързване на инструментите за финансиране с качеството на създаваното културно съдържание.

Местните власти и читалищата

„Културата е това, което изгражда идентичността на един град – връзката между хората,, която обживява градската среда. Тя трябва да бъде близо до хората – там, където те живеят, учат и отглеждат своите деца. Читалищата насърчават участието, приобщаването и равния достъп до култура, превръщат хората в общност и са ключова част от този процес.”, каза Ирина Дакова, заместник-кмет “Култура, образование и туризъм” на Столична община по време на откриването.

“Читалищата пазят традициите, но в много населени места имат и важна социална, здравна и образователна роля. Те са ключов фактор за преоткриването на гражданското общество у нас и трябва да бъдат по-активна част от културния живот на Европа.“, допълни Юрий Вълковски, основател на Фондация „Народни читалища“ и организатор на събитието. “Европейските столици на културата е една от най-успешните инициативи на Европейската комисия, която цели да покаже колко е важно свързването на европейците след културата. Затова тя остава приоритет и в следващия програмен период.”, добави още Таня Чунтова от бюрото за връзка с Европейския парламент в качеството си на домакин и съорганизатор на събитието.

Първият панел в конференцията беше посветен на диалога между местните власти и читалищата. Сред обсъжданите теми беше необходимостта от промяна в начина, по който се оценяват и финансират читалищата, както и на възприятията — че читалището не е сграда, която се нуждае от поддръжка, а е културното съдържание, чието качество трябва да се оценява от общността, за която се създава. Участниците поставиха въпроса за съчетаването на базова издръжка с критерии за въздействието на дейността, както и за по-добро достигане на европейското и националното финансиране до читалищата.

„Ключовата дума в отношенията между читалищата и местната власт е партньорство, а партньорството трябва да е базирано на диалога, на умението да се чуваме и чутото да го превърнем в управленски политики“, заяви Донка Михайлова, кмет на община Троян и заместник-председател на НСОРБ, която представи опита на община Троян с инвестициите в читалищната инфраструктура и различни механизми за финансиране. „Трябва да опазим независимостта на читалищата като граждански сдружения, но и да създадем по-справедлив механизъм за разпространение на средствата, защото не критериите са лоши, а начинът, по който се прилагат“, отбеляза Силвана Сюлейман, директор на Видински фонд „Читалища“.

Читалищата и Европейските столици на културата

Втората голяма тема на конференцията беше ролята на читалищата в подготовката за Европейска столица на културата 2032. Според Елзе Кристенсен-Реджепович, експерт с дългогодишен опит в процеса на Европейска столица на културата „За всеки инвестирани 2 евро една бъдеща Европейска столица на културата си възвръща 10 евро, но сплотяването на градовете, общностите и регионите са това, което трябва да бъде ключов мотиватор. Победители в надпреварата са всички градове, които участват, тъй като резултатите от тази инициатива започват да се случват още в процеса на подготовка.“ Тя подчерта и по-широкото значение на инициативата – да използва културата като начин за свързване на хората и различните европейски идентичности, особено във време на нарастваща поляризация.

Представителите на български градове, участващи в надпреварата за 2032 г. също поставиха акцент върху работата си извън административните граници на градовете, които представляват. „Не се стремим да се конкурираме с големите градове, а да си говорим с по-малките общини около Бургас, за да видим реалната картина и да създадем една визия отвъд 2032“, каза Руска Бояджиева, изпълнителен директор на Фондация „Бургас 2032“.

Галип Попов и Калина Жечева от екипа на Габрово и Велико Търново определиха процеса не просто като подготовка на кандидатура, а като възможност за създаване на дългосрочна стратегия: „Ние не пишем просто кандидатура, а стратегия за културното ни развитие и трансформация. Читалищата са най-чистата форма на гражданска активност и тяхната работа трябва да се картографира, комуникира и достига нпови публики в Европа.“, коментира процеса на подготовка Калина Жечева.

Международният експерт Пит Форгер, директор „Култура“ на град Льовен – Европейска столица на културата 2030, отправи конкретна препоръка към българските градове: „Започнете да работите с регионите от самото начало и не подценявайте работата, която е свършена от читалищата – използвайте я като голямо предимство в кандидатурата си.“

Културата като инфраструктура на общността

В третия панел на конференцията разговорът се разшири към ролята на културата за развитието на селските и периферните райони. Участниците подчертаха, че читалищата са много повече от пространства за културни събития. „Читалищата са първите места на гражданско участие, те са създадени от хората, за да решават проблемите им. В контекста на съвременните европейски политики това е изключително важно“, каза Илия Годев от НЧ „Проф. д-р Асен Златаров – 1927“, с. Смилян.

Зорница Александрова от Министерство на културата подчерта, че читалищата имат нужда от повече управленски и проектен капацитет, за да могат да използват по-активно съществуващите възможности за финансиране. В същото време беше отправен призив бъдещите кандидатури за Европейска столица на културата да бъдат изграждани с участието на местните общности. „Това трябва да е кандидатура от хората за хората и безспорно читалищата са важен канал към общностите. Не кандидатствайте за целите на упражнението, а ако това е катализатор на местната енергия“, беше посочено в дискусията.

В дискусията с участие на еверодепутата Цветелина Пенкова  и зам.-министрите Данаил Русев от Министерство на труда и социалната политика и Красимир Чакъров от Министерство на земеделието и храните беше очертана тезата, че читалищата са една от най-недофинансираните институции, до които европейските средства достигат най-трудно. В този контекст беше отбелязана отново нуждата от изграждане на капацитет за кандидатстване по проекти в читалищата, както и преосмислянето на ролята на институциите, които да не възприемат читалищата като бенефициенти, а като партньори за приобщаването на местните общности.

В края на събитието беше формулиран и по-широкият въпрос за бъдещето на читалищната мрежа, а именно как да се запази нейният уникален модел от 170 години, като едновременно с това се даде възможност на читалищата да се развиват според нуждите на съвременните общности. „Имаме модела и той е на 170 години, просто трябва да го следваме“, каза Орлин Денков, председател на НЧ „Иван Вазов – 2014“, София. “Днес трябва да намерим начин инвестициите в култура да носят възвръщаемост и за всяка инвестиция да е ясно — до колко човека ще достигне и как ще промени живота им към добро.

Конференцията „Културата като катализатор за местно и регионално развитие“ беше третата от поредицата от шест международни срещи по проект „Bridge Makers“ на Европейската мрежа на културните центрове (ENCC). На 19 септември международните участници посетиха две читалища в София и околността, за да се запознаят на място с работата им и ролята им в местните общности.

Събитието се организира от Европейската мрежа на културните центрове (ENCC) и Фондация „Народни читалища“ (ФНЧ), с домакинството и подкрепата на Бюрото за връзка на Европейския парламент в България и с финансовата подкрепа на Столична община. То се реализира в рамките на проект „Bridge Makers“ на ENCC, съфинансиран от Европейския съюз.

Прочети още по темата:

Бащите говорят! Първа семейна конференция за бащинството Национална практическа конференция “Училище в облака” Българска конференция е топ събитие в иновационната програма на Европа В Пловдив ще се проведе международна заключителна конференция по проект INEDU Световно известни икономисти и инвеститори ще гостуват на най-голямата безплатна конференция за инвестиции и лични финанси в България На 25 ноември ще се проведе IT конференцията PlovDev 2023 с благотворителна кауза в подкрепа на СООПН ВУЗФ награди победителите в конференцията “Изкуственият интелект и трансформацията на образованието” Конференция “Момичета с мисия: Образование” ще се проведе в София Регионална конференция „Play JET“ 2025 ще се проведе на 16-19 февруари в Перник MadePro Conference 2025 събира международната фотографска общност в България Първото издание на Black Sea Game Summit 2025 събира гейм индустрията от Югоизточна Европа, млади таланти и технологични визионери в Бургас Младите ни юристи с достойно представяне на състезанието по европейско право СЕЕМС 2017 Завърши втори кръг на CodeIT: София, Сомбор, Шумен, Габрово и Търговище – градовете на победителите Интервю с певицата Анете Биерфелт, какво показаха резултатите от PISA и бългapcкият инcтитyт ІNЅАІТ в новия вестник Uchi.bg Връчиха първите годишни награди за образование по икономика в средните училища