Пионер в телеграфията и телевизията: 100 години от смъртта на физика Браун

Физикът и Нобелов лауреат Карл Фердинанд Браун (1850-1918) е оставил
много следи, при това не само в родния си град Фулда в Източен Хесен, където и
до днес се намира родната му къща.

Браун влиза в световната история като учен – пътеводител. Техничарят
изобретява кръстената на него Браунова тръба, която по-рано беше част от всеки
телевизор. С това той е пионер на телевизията. Едва с въвеждането на
плоските екрани хората се сбогуват с над 100-годишната технология на Брауновата
тръба.

През 1909 г. Браун получава заедно с италианеца Гуглиелмо Маркони Нобеловата
награда за физика – като изобретател на безжичната телеграфия и пионер в
съобщителната техника. Той разработва нов тип предавател със затворен трептящ
кръг и така е един от първите, които излъчват безжично електрически вълни в
определена посока. През втората половина на 19-и и началото на 20-ти век физикът е
един от пионерите в областта на радиотехниката.

На 20 април е 100-годишнината от смъртта на Браун. Той умира на 67 години по
време на Първата световна война като интерниран цивилен гражданин в Ню Йорк.
Урната му е положена през 1921 г. в семейния гроб във Фулда. До днес неговият
вечен дом може да бъде посетен в парка „Фердинанд Браун“.

„Браун е един от най-значимите синове на града и единственият Нобелов лауреат от
Фулда“, казва Томас Хайлер, ръководител на Градския архив. Там се съхраняват
вещи, свързани с живота на Браун. Историкът Хайлер показва стара, пожълтяла карта
с разрешение за пребиваване за посещението на Браун в САЩ малко преди смъртта
му. „Той е заминал в Щатите, за да проведе докрай една битка за патентни права“,
обяснява Хайлер. Това е било през 1916 г.

Две години по-късно той умира „от последиците от дългогодишно тежко заболяване
на червата“, както пише върху некролог в една книга за Браун. Други източници
говорят за падане или злополука като причина за смъртта му. Дружеството за
безжична телеграфия Telefunken, чийто съосновател е той, го нарича в скръбната вест
„пионер на науката и немски откривател – революционер“.

Но Браун има един недостатък. Поради недостатъчното теоретично подплатяване на
неговите изследвания той не успява да издържи на конкуренцията на великите учени
на своето време, като Макс Планк или Алберт Айнщайн, казва ръководителят на
Архива на „Дойчес Музеум“ в Мюнхен, Вилхелм Фюсл. В творческата си фаза Браун
е издал само 150 публикации с 2456 страници. „За 40-годишна научна дейност един
не съвсем забележителен резултат“, смята Фюсл.

След типичната професорска кариера Браун се развива „последователно в един
извънредно елегантен и умел експериментатор“, както по-късно го определя неговият
ученик Джонатан Ценек (1872-1959). Той наблюдавал внимателно техническите
иновации на своето време. Неговите публикации обаче били „сдържано кратки“,
както казва Фюсл. Той представял „резултатите от дадено експериментално
проведено изследване на две, три страници без много теория“. Браун си е давал
сметка за този дефицит. „При мен мъчнотията е в теоретичното натъкмяване на
дадена работа“, бил казал той веднъж според Фюсл. Браун именно не е бил „
големият теоретик и математик“, казва Фюсл. (…)

Това, с което повечето хора свързват името на Фердинанд Браун, е Брауновата тръба,
представена през 1897 г. В тръбата се създава електронен лъч, който може да бъде
отклонен чрез електрически или магнитни полета. Когато лъчът попадне върху
поставен от вътрешната страна на тръбата слой от флуоресциращо вещество, се
получава видима картина. Принципът се използва и при осцилографа и
компютърния екран.

Във Фулда има и други неща, които напомнят за известния син на града. Пред
университетската и провинциална библиотека от 1971 г. се издига петметров бронзов
паметник. Освен това във Фулда е и училището „Фердинанд Браун“. Множество
улици в цяла Германия са кръстени на него. А от 1976 г. градът връчва едноименния
медал за заслуги за обществения живот.

Според експерта по архивите Фюсл в своята кариера Браун е написал една
единствена книга: книгата за деца и младежи „Младият математик“. Тя е в
традицията на народообразователната литература. С нея Браун искал да въведе
младежите в тайните на числата и изкуството на аритметиката.