МОН ограничава чуждоезиковото обучение в гимназиите, математика става приоритет

Министерството на образованието и науката (МОН) разпрати до регионалните управления на образованието указания за държавния план-прием през учебната 2026/2027 г., които предвиждат сериозно ограничаване на профил „Чужди езици“ за сметка на приоритетно обучение по математика и природни науки. Документът, разпространен първоначално в социалните мрежи, поставя езиковите гимназии като единствените институции, които могат да предлагат задълбочено чуждоезиково обучение.

Какво предвиждат новите правила

Приемът след 7. клас в средните училища и след 5. клас в математическите гимназии трябва да се насочва първо към профил „Математически“.
На второ място идват „Природни науки“ и „Хуманитарен“, а профил „Чужди езици“ е поставен последен в приоритетната листа.
„Разширено изучаване“ на чужд език ще бъде възможно само при висок успех на Националните външни оценявания по БЕЛ и математика в 10. клас.
Училищата имат срок до 12 декември да заявят броя ученици за съответните профили.

Аргументите на МОН

Министър Красимир Вълчев защити промяната като „корекция на изкривяването“ в системата, където според него прекомерно внимание е отделено на чуждоезиковото обучение за сметка на математика и природни науки. Той посочи резултатите от международното изследване PISA и националните проверки, които показват сериозни дефицити в математическите умения на българските ученици.

Реакциите на обществото

Експерти и активисти предупреждават, че новите указания ще доведат до масово закриване на чуждоезикови профили извън елитните гимназии и ще ограничат достъпа на ученици до задълбочено изучаване на езици. Народната представителка от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова определи документа като „окръжно с гриф секретно“ и настоя за публична защита на политиката от страна на министерството.

Образователни специалисти като Асенка Христова от Института за изследвания в образованието подчертаха липсата на анализ на ефектите от подобни решения и необходимостта от институционализирани механизми за оценка на последствията. Активисти като Ирина Манушева пък поставиха въпроса дали училището не се превръща в излишна структура, ако всички ключови знания се прехвърлят към частни школи.

Какво следва

Макар МОН да уверява, че промяната цели баланс и засилване на научните компетентности, документът вече изостри напрежението между ведомството и академичната общност. Предстои да стане ясно дали министерството ще преработи спорните правила или чуждоезиковото обучение ще се превърне в поредната жертва на реформите, за които обществото научава чрез вътрешни писма и публикации в социалните мрежи.