Преподавателят Емил Колев: Всяка ежедневна ситуация може да се разглежда като задача тип PISA

В свят, в който знанията са на един клик разстояние, истинското предизвикателство е не просто да знаем, а да умеем да прилагаме наученото в реални ситуации. Именно затова задачите по модела на международното изследване PISA печелят все по-голямо внимание в образователния свят в България.

Срещаме се с Емил Колев, преподавател и автор на специализираните тренировъчни задачи по математика на издателство „Клет България“, за да поговорим за скритата сила на този тип изследвания. Как се решават задачите тип PISA? Защо умението да направиш логическа връзка между условието и реалността е по-важно от самото изчисление? И как практически ориентираните ресурси, достъпни в дигиталната платформа на издателството iZZI, могат да подготвят учениците за предизвикателствата на живота извън класната стая? Емил Колев споделя своя опит, философия и мотивация зад създаването на ресурси, които не просто учат, а изграждат мислене за бъдещето.

– Вие разработихте едни от първите по рода си тренировъчни задачи по модела PISA, достъпни свободно за българските ученици онлайн в платформата iZZI на издателство „Клет България“. Какви са основните цели на създаването им?

Традиционното обучение по математика в България включва рутинно решаване на еднотипни задачи и прилагане на заучени алгоритми. Организацията на учебния процес е основана на спазване на учебните програми и възможностите за излизане извън техните рамки са силно ограничени. Те са претоварени с математически термини и понятия, като за промяната им се изисква време и значителни усилия. От години учители по математика и университети алармират за недостатъчния брой часове в училище. Всичко това води до невъзможност за усвояване и използване на знанията по предмета.

В повечето случаи няма връзка между изучаваното и реалните проблеми от ежедневието на хората. И по-точно, не се разглеждат практически задачи и методи за тяхното решаване.

В този контекст възникването на изследването PISA цели да представи една алтернативна гледна точка за предназначението на обучението по математика, а създаването на задачи по модела се фокусира върху практическото приложение на знанията по предмета.

– Представихте задачите на 54-ата Пролетна конференция на Съюза на българските математици. Какви са отзивите от аудиторията?

В последните години се наблюдава недостиг на преподаватели по математика. Причините са липса на млади хора, необходимостта от професионална квалификация и трудностите на учителската професия. Опитите да се придобие педагогическа правоспособност с квалификационни курсове има ограничен успех. За радост потенциала на учителската гилдия все още е значителен.

Представените задачи по модела PISA предизвикаха очакван интерес. Проведените разговори затвърдиха мнението ми, че повечето учители имат потенциала да преподават такъв тип задачи.

– Последните резултати от PISA показват, че 54% от българските ученици са под критичния минимум по математика. Как тези нови ресурси могат да помогнат за подобряване на представянето им в бъдеще?

Трябва да е ясно, че PISA дефинира едно ново разбиране за целта на обучението по математика. При него се обръща внимание не толкова на математическите знания, а на тяхното приложение при решаване на ежедневни проблеми. Много често при тях уменията по математика са част от цялостното решаване на съответния проблем. Ето защо този подход изисква един по-различен поглед към подготовката на учениците. Наред с тези знания, те трябва да могат да извличат информация от текстове и диаграми, да моделират практическа задача с математически формули и да интерпретират получени резултати.

Несъмнено, наличието на ресурси ще подобри подготовката на учениците и съответно тяхното представяне. Въпреки че изследването дава известна представа за нивото на подготовка, трябва да имаме предвид, че истинската цел не трябва да бъде получаване на висок резултат на задачите тип PISA, a повишаване на нивото на българските ученици в описания контекст.

– Каква е ролята на учителите в интегрирането на тези задачи в учебния процес? Срещат ли предизвикателства и може ли да им се осигури допълнителна подкрепа?

Безспорно, ролята на учителя е решаваща за интегрирането на такъв тип задачи в учебния процес. За съжаление в съществуващите учебни програми няма предвидени упражнения от този вид, а преподавателите трябва да се придържат към тях там, където е възможно да има допълнителни часове, те обикновено се използват за запълване на пропуски.

Поради това е важно педагозите да имат достъп до необходимите ресурси. Провеждането на квалификационни курсове, запознаването с разнообразни задачи и наличието на ресурси би ги улеснило значително в тази не лека задача.

– Какви теми и умения обхващат тренировъчните задачи?

Няма ограничение на темите. Почти всяка ежедневна задача, с която се сблъскваме, може да се разглежда като задача тип PISA. От определяне на пропорции на съставките при приготвяне на продукти в готварството, през организация на ежедневни дейности до разстояния между планети, оптимално разпределение на времето и много други.

Решаването на всяка такава задача изисква четири основни стъпки:

1. Извличане на информация от даден текст или графика и дефиниране на задачата, която трябва да се реши.
2. Представяне на тази информация с математически апарат, което включва въвеждане на необходимите неизвестни и формулиране на математическа задача.
3. Разглеждане на получената задача и нейното решаване. Важно е да се отбележи, че тя обикновено е лесна от гледна точка на изучаваното в училище.
4. Интерпретиране и тълкуване на получения резултат в контекста на основната задача и правене на съответните изводи.

Целта е ученикът да се постави в непозната ситуация, която не изпитва прилагането на определен алгоритъм, а изисква творчество и логическо мислене.

– Какви са основните предизвикателства пред българските ученици при решаването на задачи по модела PISA днес и как новите тренировъчни материали помагат за преодоляването им?

Българските ученици са свикнали, не по тяхна вина, да решават стандартни задачи по описан алгоритъм. Този подход води до развиване на логическо мислене и абстрактна математическа интелигентност. Много често обаче връзката на изучаваното с реалния живот се губи, което демотивира учениците. Задачите тип PISA са стъпка в посока приложение и използване на знанията по математика в реални или близки до реални ситуации. Форматът им е сравнително непознат и оттук идват трудностите при тяхното решаване. Вярвам, че запознаването на учениците с достатъчно задачи и различни подходи за тяхното решаване ще допринесе за успешно им представяне на тестовете тип PISA.

– Имате ли очаквания или прогнози за това колко ученици и училища ще се възползват от тези тренировъчни задачи?

Ръководството на МОН много добре разбира предизвикателствата пред българската образователна система. Това включва и проблемите на обучението по математика и необходимите промени. Имайки предвид и растящата обществена подкрепа за такива адаптации, считам, че решаването на практически задачи ще заема важна част от обучението по математика. В този контекст се надявам задачите да бъдат харесани и използвани от повече ученици.

– Как смятате, че задачите ще повлияят върху представянето на българските ученици в следващите издания на PISA?

Надявам се следващите години да сме свидетели на значително подобрение на представянето на нашите ученици.

Прочети още по темата:

220 български преподаватели завършиха програмата „Мотивирани учители“ МОН разкри фикривни почивки за ученици за почти 8 милиона лева Съвременни класни стаи ще стимулират учениците в Монтана Търсят се новите “Училища за пример” от цялата страна Отпада тестването в училищата Учебната година ще завърши присъствено Осем училища получиха награди от МОН за най-добра ученическа инициатива “Ева, която расте и се смалява” се падна на матурата на седмокласниците След увеличение на учителските заплати с 15%, минималната става 1709 лева Над 700 000 ученици прекрачиха училищния праг Учениците ще могат да отсъстват до 15 дни с бележка от родител МОН предлага над 5000 безплатни занимания за ученици през лятната ваканция 426 училища с нови класни стаи по хуманитарни науки, география и технологии и предприемачество Над 500 участника на Националната конференция „Умения за иновации в образованието“ София посрещна 900 млади лингвисти на престижното състезание по английски език Kangaroo Global Linguistics