Биологични вредители на дървесината – редпазни мерки и защита

Един от най-големите биологични вредители на дърветата са паразитните гъби, които могат да заразят големи площи гори или складове за дървен материал.

Гниенето на дървесината има своите пикови периоди и това са есенните месеци от септември до ноември.

Различните дървесни видове реагират по различен начин на унищожителните гъби. Например, паразитните гъби се развиват само в корените на боровете. Това причинява загниване на кореновата система на иглолистните дървета, което неминуемо води до загиване. Процесът се случва, защото когато гъбата се развива в корените настъпват патологични и физиологични изменения. От своя страна това нарушава храненето и водообмена. Първите знаци, че тече процес на загниване е пожълтяване предхождано от скъсяването на игличките на бора като постепенно се стига до пълно изсъхване на дърветата. По кората на дървесината се настаняват и вторично настанили се гъби. Например, Cenangium sp., Stereum sp. и др. А финалният стадий на заболяването е областта на кореновата шийка се появяват кафяво-бели порести плодни тела.

Гъбите по дървесината се разпространяват огнищно. Заразяват се групи от дървета, които загиват. Изгнилата дървесина е жълтеникава до кафява на цвят. Разпада се на нишки.

При смърча и елата паразитните гъби се развиват в зрялата сърцевина на дървесината. Но с течение на времето се прогресира мащабен процес на заразяване и гъбите превземат цялото дърво от корените до стъблото на 10 -15 метра височина. Първите видими признаци на зараза са промяна на цвета в синьо – виолетов нюанс, който с времето се променя на червено-кафяв докато достигне крайната си фаза на изгниване в сламеножълт цвят, и тук –там бели петна от неразложена целулоза. При по-дебелите дървесни стебла се обособяват хралупи.

Паразитните гъби обезценяват и най-ценната част – стъблата на дървесината. В България, тази зараза е широко разпространена и е голям проблем за смърчовите гори. Основният вид паразитна гъба за смърча е базидиевата гъба Heterobasidion annosum (Fr.). Тя е най-опасният враг за иглолистните гори. Но понякога напада и широколистната дървесина.

Първоначалното заразяване на корените с базидиоспори се случва при механични наранявания – изрязване на пън или клони, например. Мицелът попада на по-тънките корени и бързо навлиза към дървесината където се развива в продължение на много години. Мицелът на паразитните гъби може да оцелява докато има хранителна среда. Той се разпространява и контактно, при допира на здрави и заразени корени. А плодните тела на гъбата се формират чак когато гнилостния процес е напреднал в областта на кореновата система и шийката. Така се обособяват големи площи заразени дървета. В този процес има и друг опасен фактор – загниването на корените намалява стабилността на дърветата и се стига до много по-големи щети при ветровали. Разбира се и огромна загуба на ценната иглолистна дървесина.

Паразитните гъби причиняващи гниене могат дълго време да се размножават върху дървесни отпадъци от корени в почвата. Това създава изключително добри условия те да паразитират мащабно в горите.

Кореновата система на широколистните и иглолистните дървета е в пряко взаимодействие от климатичните условия – киселинност, влажност,температура на почвата и изобщо на средата, в която живеят.

Дълбокото засаждане на фиданките също е предпоставка за развитието на гъбична зараза, както и механичното нараняване на дървесината. Спорите на паразитните гъби се разпространяват най-бързо след стопяването на снега, но при благоприятните за това температури между 15 – 20 градуса.

Много благоприятна среда са прясно отрязаните дървета и пъновете. Мицелът може да се развива и при по-ниски температури, когато е защитен от кората на дървото. Заразата се увеличава с възрастта на дърветата. Масовото заразяване настъпва между 20 – 40 годишна възраст на дървото.

Превантивни мерки са ограничаването на механичните наранявания на дърветата и третирането с антисептици. Такива са натриев нитрит (NaNO₃) – 10% воден разтвор и боракс – 3-5 % воден разтвор.

Щети от гъби и плесени може да се очакват и при неправилното складиране и съхранение на дървен материал. Защитата от такъв риск е задължителна. Обеззаразяване, импрегниране и правилно съхранение на дървесината са добра превенция срещу биологичните й вредители.

Прясно отсечените дървета са в по-голям риск от заразяване от плесени, които причиняват почерняване и посиняване на дървеният материал. Заразата се разпространява бързо, като навлиза през напречното сечение на дървесината.

Плесенните гъби са вредител, който се развива на повърхността на дървесината. Те не влияят на механичната якост на дървеният материал, но видът му благодарение на тях става неприятен и може да повлияе на стойността, а това е икономически неизгодно за фирмите предлагащи дървен материал.

Гъбите, които причиняват гниене, могат да заразят дървесината на по-късен етап. И тогава проблемът е по-голям, тъй като този процес вече влияе на якостта на дървеният материал.

Всички видове дървен материал, който се използва за интериорни цели (летви, сачак, греди, дюшеме) може да бъдат защитени от разрухата, която се причинява при зараза от плесени, гъби, дървояди и други биологични процеси. Основният метод за тази защита е импрегнирането. Той може да се приложи и за открити дървени конструкции като този процес се нарича импрегниране в автоклав и се реализира с подходящи консерванти при контролирани условия.

Третирането на вече импрегниран дървен материал като например, гравиране, шлифоване… обработените части трябва отново да бъдат импрегнирани по подходящ начин, за да се защити цялостната защта. Може да намерите импрегниран дървен материал на – emsien.com.

Дървото е естествен материал, който както всеки биологичен вид в природата има своя жизнен цикъл на растеж, развитие и загиване, след което става среда и храна за жизненоважна за други живи организми. Поради това е нужно да защитим дървесината, за да може тя да издържи дълго време. Основната храна на дървоядните насекоми, плесените и гъбите е целулозата.

Има исторически доказателства за това, че някога хората също са предприемали действия за подобряване на устойчивостта на дървеният материал. Използвали са гъша мас, пчелен восък, дори са намазвали дървесината с волска кръв или свинска мас. Има данни и за третиране с растителни масла, смоли и различни отвари. Дори до ден днешен се ползва ленен безир.

Но с развитието на науката, човекът открива и нови методи за борба с вредителите на дървесината. Това са бои и лакове за дървесина. Но от края на 20 век вече има модерни технологии и продукти, които защитават дървесината от дървоядните насекоми, гъби и плесени дори при повишена влажност. Тези продукти са токсични за вредителите и предпазват от развитие на гниене по дървеният материал. Унищожават дървоядните насекоми независимо от стадия на развитие – буби, ларви, бръмбари. Дървото се консервира и не се видоизменя в годините напред.