Творческа работилница по писане с младежи от София и Банкя

Ученичката Мария Благоева: Силно се надявам писателската професия да има бъдеще

В рамките на проекта „Готови за утрешния ден“ беше проведена „Младежка академия“ – поредица от обучения и работилници, които ще бъдат представени през тази седмица. Проектът е финансиран от Националната програма за младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (2023 – 2025) съгласно Договор № 25-00-27/17.09.2024 г., сключен между Сдружение „Благ ден“ и Министерството на младежта и спорта.

Днес ще ви срещнем с една от талантливите участнички в Творческата работилница по писане, водена от Марисиана Влашева-Михайлова – писателка, художничка, психотерапевт, издател и модел за подражание, който умее да предразполага младите хора.

ВЪПРОС: Бихте ли се представили с няколко изречения?

ОТГОВОР: Здравейте! Казвам се Мария Благоева. Аз съм на 17 години и съм ученичка в 11-ти клас в 78 СУ „Христо Смирненски“, гр. Банкя. От малка пиша стихотворения, разкази и приказки. Най-много обичам да пиша за мама. Почти всичките ми стихотворения са посветени на нея. Когато ми дойде музата сядам и си изливам емоциите върху белия лист чрез писане.

ВЪПРОС: Защо решихте да се запишете в Творческата работилница по писане?

ОТГОВОР: Това беше една възможност, за която мечтаех от дълго време. Искам да развия това умение, да науча нови неща, да се запозная и общувам с хора, които обичат литературата.

Когато на проведения информационен ден за проекта разбрах, че ще има Творческа работилница приятно се изненадах. Валерия Доневска, която е ръководител на „Младежки работници в действие“ и знае, че обичам да пиша, ме насърчи смело да се включа.

ВЪПРОС: Какви са впечатленията ви от участието ви в проекта. Кое ви хареса най-много?

ОТГОВОР: В творческата работилница научих много нови за мен неща. Това беше емоционално преживяване, което ми даде възможност да изразя себе си, да отправя лично послание, да мечтая като се забавлявам.

Впечатлена съм от експерта Марисиана Влашева-Михайлова, която успя да привлече вниманието ни и чрез практически игри да ни накара да споделяме и обменяме идеи.

Намерих много нови приятели, с които ще продължа да се срещам и след като проектът приключи. С вълнение очаквам излизането от печат на Алманаха „Готови за утрешния ден“, да видя написаното от мен и новите ми приятели.

ВЪПРОС: А кои бяха най-сериозните предизвикателства?

ОТГОВОР: Имаше не малко предизвикателства. Но няма да забравя упражнението, в което трябваше да опишем предмет, явление или състояние, но без да използваме конкретната дума – или неин синоним. Като отправна точка ми се падна думата „поляна“. Не очаквах, че това ще провокира и извлече от мен визуализация, свързана с моите баба и дядо. Това ми се случва за първи път. До сега не съм написала нищо за тях. А сега написах разказ – така се роди „Спомен с вкус…на орехи“. Камелия Кондова, която е редактор на алманаха, в който са поместени произведенията ни, ми помогна за заглавието.

ВЪПРОС: Има ли много млади хора около вас, които обичат да пишат?

ОТГОВОР: За съжаление – не! Малко са младите хора, които пишат литературни творби. Общуването е изместено от общуване чрез чатове в социалните медии.

ВЪПРОС: Какво е нужно, за да се популяризира тази дейност сред младото поколение? Как да накараме повече ваши връстници да се занимават с такива дейности?

ОТГОВОР: Според мен Младежката академия, която е дейност от проекта „Готови за утрешния ден“ на Сдружение „Благ ден“, е това, което е нужно на мен и на връстниците ми. С практически и интерактивни инструменти се постига мотивация. Наистина тя ни е нужна. Когато имаш възможността да пробваш, можеш да разбереш това харесва ли ти и да започнеш да го правиш.

ВЪПРОС: Как виждате бъдещето на писателската професия и останалите дейности, свързани със словото, в ерата на изкуствения интелект и дигитализацията?

ОТГОВОР: Силно се надявам да има бъдеще. Знаете колко електронни приложения има, които могат по задание да напишат стихотворение, разказ. Те могат да бъдат без грешки, стилово издържани, но липсва вай-важното – емоциите. Съвсем различно е въздействието, когато изливаш вълненията си в стихотворение, разказ, а защо не и роман?

Въпросите зададе Александър Александров