Румяна Коларова: Стратегията за висше образование насърчава студентите да останат в България

„Стратегията на развитието за висшето образование в България 2014-2020 г. е описание на реформата в сектора. Чрез нея очертаваме какво и как трябва да се промени, за да модернизираме системата, посочваме приоритетните области за развитие на висшето образование и конкретните политики и управленски мерки за изпълнение. Това е Стратегия за начина, по който се харчат публичните средства, т.е. нашите пари.“ Това каза министърът на образованието и науката доц. Румяна Коларова при представянето пред журналисти на актуализирания вариант на Стратегията за развитие на висшето образование в България и Плана за действие към нея, които Правителството прие вчера. Тези два документа са задължително условие за приемането на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, която ще се изпълнява от Министерство на образованието и науката (МОН).

Парите за висше образование вече няма да следват студента, а ще следват качеството, заяви още служебният министър на образованието и науката. Тя увери, че МОН ще се стреми към увеличаване на финансирането. 1,5% от БВП или 1,2 млрд. лв. да бъдат отделяни за образование, ще настояват от образователното министерство.

По думите на министър Коларова това е необходимо условие, за да се получи европейско финансиране за образование, наука и интеграция. “За да дойдат европейски пари, трябва да се види, че държавата инвестира в този сектор и че може да управлява средствата”, подчерта Коларова. По думите й приетата от Министерски съвет стратегия за развитие на висшето образование е свързана с ОП “Наука и образование за интелигентен растеж”, тъй като в директивите на Европейската комисия е записано, че стратегията на висшето образование е предварително условие за влизането в сила на оперативната програма.

Доц. Коларова припомни, че през май бе изработена стратегия, която спря в комисията на Народното събрание и така и не бе приета. Стратегията не е нова, а е коригирана, съобразно критиките по отношение на вече съществуващата. Към нея вече е създаден „План за действие”, поясни тя.

“Стратегията не започва от нулата. Тя ще използва рейтинговата система за висшето образование, синхронизирана е и с Агенцията за акредитация”, каза още служебният министър на образованието и допълни, че в документа са предвидени мерки за връщане и реинтегриране на завършили в чужбина българи. Конкретен пример в тази посока е финансирането от страна на държавата на курсове на преподаватели, завършили в чужбина.

По думите на доц. Коларова актуализираната стратегия е предварително консултирана с максимално широк кръг политически сили. Мярката, свързана със студентските заеми, например е разписана така, че да може да се прилага и от ляво и от дясно правителство. В документа са предвидени финансови обезпечения за студенти, които след дипломирането си остават да работят в България или са ангажирани в не високо платен сектор.

Eдна от последните промени, направени в Стратегията, е включването на редица мерки за връщане у нас на българите, завършили висше образование в чужбина. „Тази реинтеграция е много важна и може да стане по много начини – например чрез предлагане на добри магистратури и докторантури, участие в международни програми, чрез включване на наши висшисти от чужбина в научни проекти на българските висши училища“, поясни доц. Коларова. Продължава и финансирането на студентски стажове. Ако студент, следвал в чужбина, се върне да работи у нас, държавата да поеме изплащането на част от студентския му заем, предвижда още Стратегията.