Повтаряне на 2,3 и 4 клас, връщане на техникумите и един учебник по предмет за всеки клас иска БСП

Интересни промени в образованието предлага парламентарната група на БСП, става ясно от нов законопроект, внесен в Народното събрание тази седмица. В него са предвидени някои крути мерки за реформиране на сектора, сред които най-отчетливо се забелязва искане да се върне повтарянето на 2, 3 и 4 клас.

Депутатите мотивират предложението си така: „Учениците трябва да се учат на труд и дисциплина и да получат нагласата, че напредъкът изисква постигане на определени критерии и че през целия си живот ще бъдат оценявани. За да се намали рискът от отпадане от 5 клас, предлагаме ученикът да повтаря 2, 3 и 4 клас, ако не е показал необходимите знания и умения“.

Според социалистите, опитът показва, че изискването да не се повтаря клас води до отчитане на добри резултати за броя на отпадналите от образователната система, но не води до качество. Те посочват, че децата, които преминават в 5 клас със слаба оценка, не са подготвени за по-сложните условия и заради неовладени знания отпадат от системата впоследствие.

Друг интересен момент е основните държавни образователни стандарти да се приемат от Народното събрание, а държавното финансиране за частните училища да отпадне. От БСП твърдят, че подпомагането на този вид учебни заведения създава допълнителни условия за растящи неравенства в и чрез образованието – по пътя на достъпа, на материалната база, на заплащането на преподавателската работа, по признака на местоживеене и на регионалните особености.

„Да се финансират публично частни училища и търговски дружества при сегашното недофинансиране на държавните и общински образователни институции означава отнемане на възможности в полза на частни нужди и търговски печалби“, пише в законопроекта.

„Това не оспорва ролята на частните детски градини и училища – те са необходими и ние подкрепяме тяхното развитие; подкрепяме формите на държавна подкрепа за тях и за учещите в тях деца, които няма да бъдат за сметка на мрежата от държавни и общински институции. Такива форми са осигуряването на безплатни учебници, стипендии на учениците, на учебно-методическа подкрепа за учениците и учителите, достъп до национални и европейски програми“, казват членовете на БСП.

Те се застъпват още за по-гъвкава образователна структура, създаваща условия за по-високи резултати и учебни програми с интегрирано съдържание за гарантиране на образователния продукт и надграждане с все по-динамично съдържание в най-важните предметни области. В тази връзка се предлага възстановяване на техникумите като специализирани училища, свързани с професионалната подготовка, работещи в тясно сътрудничество с бизнеса, с националните работодателски организации, с ресорните министерства и висшите училища.

Друга ключова идея е въвеждането на правилото на един учебник по предмет за всеки клас. Според народните представители, то е необходимо условие за ефективно реализиране на националните образователни потребности.

„Това е безусловен начин да се избегнат корупционни практики за сметка на качеството на обучението, както и, независимо от това къде е учило детето, то да има равен достъп до образование и възможност за личностно развитие. Подобен подход би довел до значимо намаляване на цената на учебника и на разходите на държавата, а най-съществен аргумент е определянето на отговорността за качеството на учебника“, пишат законодателите.

В проекта се посочва и по-ефективна система за квалификация и кариерно развитие на педагогическите кадри, обвързана с конкретните резултати от работата и със заплащането на труда им. Прокарва се желанието за по-висок минимален задължителен норматив за повишаване на квалификацията, както и едномесечен платен отпуск на учителя във висше училище или в научна организация.

Депутатите искат минимален праг от 4% от БВП за финансиране на образованието, посочвайки, че в голяма част от българските училища, именно поради липа на средства, няма условия за качествена подготовка. Те изчисляват, че 4/5 от школата у нас няма достъпна архитектурна среда; от 2700 училища 300 нямат зала за спорт, а други 400 използват; през миналата година МОН е осигурило само около 100 училищни автобуса при заявени потребности от 600; само 600 са училищните психолози; над 1/3 от училищата са единствени в съответното населено място, което означава, че изборът на децата и техните родители е ограничен.

Последното предложение е за въвеждане на норми, насочени към дисциплиниране на учениците и такива, определящи задължение на държавните органи, които са извън образователната система, да участват в дейностите за приобщаващо образование и за борба с агресията.

Очакваните резултати от измененията са увеличаване на обхвата на децата в училище и намаляване на броя на учениците, които не завършват средно образование; свеждане до минимум на броя на преждевременно отпадащите от образователната система; засилване на подготовката на учениците по отношение на придобиване на функционална грамотност; засилване на ролята на професионалното ориентиране и обучение; повишаване на квалификацията и мотивацията на учителите и създаване на благоприятни условия за привличането на млади кадри.