Писателка призовава за връщане на глаголицата като символ на българската духовна идентичност
Докато светът бърза да “ъпдейтва” своята идентичност, писателката и общественичка Нора Пенева отправи апел към българското общество да се върнем към корените си и да възродим глаголицата – древната писменост, която носи в себе си не просто история, а духовна идентичност. Тя припомня, че глаголицата е уникалният духовен код на нацията, който трябва да бъде декриптиран и вплетен в съвремието ни.
Вдъхновена от скорошното си пътуването до Мароко, писателката споделя в социалните мрежи впечатленията си от местната практика да се изписват табелите на два езика – официалния арабски и берберския, езикът на коренното население. За нея това не е просто жест, а дълбоко уважение към културната памет и етническия дух.
„Това е почит към земята, към произхода, към живата традиция. Всяка табела там е като молитва към миналото“ – пише Пенева в личния си профил във Facebook.
В този контекст тя поставя въпроса: защо България, която притежава уникално писмено наследство – глаголицата, не полага усилия да го интегрира в съвременната си визуална среда? Според нея, глаголицата не бива да се третира като музейна реликва, а като „жив код на духовно присъствие, вплетен в тъканта на българската култура“.
Пенева предлага конкретни стъпки – имената на населените места в страната да се изписват не само на кирилица, но и на глаголица, като символичен жест на признание и любов към историческото ни наследство. Тя вярва, че подобна инициатива би могла да се превърне в национален проект за културно възраждане.
„Нека всяка пътна табела бъде свидетелство, че духът ни е жив, че не сме забравили кои сме“ – настоява писателката. Публикацията й вече предизвика оживени реакции в социалните мрежи. Множество потребители изразиха подкрепа за идеята, като я определиха като навременна и необходима в контекста на все по-засилващата се ерозия на националната идентичност.
Въпросът, който Пенева поставя, е ясен: „Готови ли сме да вдъхнем нов живот на глаголицата?“ Но зад него стои по-дълбок проблем с липсата на институционална воля и културна стратегия за опазване на нематериалното наследство. Инициативата на писателката не е просто културен жест, а призив за национално пробуждане.















