Петнадесета студентска научна експедиция „По следите на българските възрожденци“

Традиционната студентска научна експедиция „По следите на българските възрожденци“ беше организирана от Факултета по славянски филологии и финансирана от Студентския съвет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

За петнадесета поредна година 37 студенти българисти и техните преподаватели имаха честта и удоволствието да се присъединят към научната експедиция, за да посетят ключови за Българското възраждане места. Целта на научната инициатива е да въведе студентите в атмосферата на Възраждането, като им даде възможност да организират широки дискусии в къщите-музеи на българските възрожденци; да наблюдават и да записват българските диалекти; да анализират съвременната езикова ситуация в будните български села и градове; да поговорят за българските писатели от онези места, от които тръгва животът им и от които се определя до голяма степен богатството на литературното им творчество.

Експедицията беше осъществена по маршрут Медвен-Котел-Жеравна-Трявна-Карлово, Калофер-Копривщица.

В будното възрожденско селце Медвен младите изследователи филолози имаха възможността да посетят къщата музей на Захари Стоянов, както и да проучат особеностите на местния говор.

След тишината и спокойствието, обхванали родното място на автора на „Записки по българските въстания“, студентите се потопиха в топлата атмосфера на китния Котел, запазил в себе си духа и атмосферата на родното Възраждане. Участниците в експедицията бяха посрещнати от ученици и учители от Музикалното училище в Котел, а представлението, което бяха подготвили талантливите възпитаници на Котелската музикална школа, остави без дъх студентите, преподавателите и група австрийци, които не спряха да ръкопляскат на талантливите изпълнения на възпитаниците на училището.

2

От името на Факултета по славянски филологии на училището бяха дарени ценни издания, както и няколко музикални диска от златната колекция на Българското национално радио, дарение лично от директора на Радиото Александър Велев.

Градът е не само място с величествена природа, свеж въздух и чисти планински води, но и важно културно-историческо средище. Наричат го “твърдина на българския дух”, “люлка на Възраждането”. Той е родно място на много видни възрожденци: Георги Сава Раковски, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон, Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, Стефан Богориди и много други.

Тук студентите имаха възможността да се насладят и на красиви архитектурни образци от късното Възраждане. В Пантеона на българските възрожденци беше реализирана широка дискусия, която очерта приноса на котленските възрожденци в историята на книжовния език, в историята на българската литература и култура.

Пътят на експедицията продължи към сгушената в планинските сенки Жеравна, която за пореден път посрещна студентите с разцъфналите си дървета и с безграничната гостоприемност на жителите на възрожденското селце. Студентите българисти имаха възможността да поговорят с жеравненци и да запишат часове с напевната им реч, съхранила особеностите на Котелско-Еленско-Дряновската група диалекти.

В Архитектурно-етнографския резерват Жеравна бъдещите българисти посетиха къщата на Сава Филаретов – история на Жеравна; къщата музей на Йордан Йовков; църквата „Св. Никола”. „Тук времето е спряло”, често повтаряха студентите. Тук няма да видите забързани хора, а животът си тече с характерното за планинските села спокойствие, което като че ли пренася посетителите в разказите на Йовков, за да ги накара да ги съпреживеят по различен начин.

3

Посещението в град Трявна, запазил през столетията неповторима възрожденска атмосфера и свободолюбив дух, беше следващата част от научната експедиция. С нескрито вълнение студентите разговаряха с носителите на диалекта; разхождаха се по единствения по рода си възрожденски площад в България, съхранил почти изцяло автентичния си вид, радваха се на гостоприемното отношение на жителите по живописните улици. Часовниковата кула и кивгиреният мост бяха повод за истинско съпреживяване на възрожденския дух в малкото планинско градче. Часовниковата кула е построена през 1814 г. с работещ и днес оригинален часовников механизъм. Дискусиите продължиха в Славейковата къща и в Райковата къща, където се разгоряха истински филологически разговори.

В края на експедицията всеки студент получи грамота, дискове от Българското национално радио, както и книги, дарение от Факултета по славянски филологии и Издателство „Ентусиаст“.

4

Научната експедиция продължи по маршрут Карлово-Калофер-Копривщица. Студентите имаха възможността да разговарят с местни жители, да направят записи по специално подготвени анкети, а в близките седмици предстои да бъдат обработени резултатите. В къщите музеи на Васил Левски, на Христо Ботев, на Любен Каравелов, на Найден Геров и на други знаменити възрожденци бяха проведени дискусии, бяха разгледани текстове, с интерес студентите разглеждаха и родните домове на именитите възрожденци.

Творческите изяви от експедицията – снимка от пътуването, разказ по мотиви от Йовковото творчество, лингвистичен анализ на съвременната езикова ситуация – ще бъдат оценявани от специално жури, а отличените студенти ще получат специални награди.

Преподавателският екип – Владислав Миланов, Биляна Борисова и Кристина Йорданова, изказва сърдечна благодарност към студентите българисти за топлата съпричастност и за професионализма. Благодарност организаторите дължат на Студентския съвет към Софийския университет, който вече петнадесет години напълно подкрепя научната инициатива.

Предстои да бъде направен и специален филм за пътуването.

Разговор за научната експедиция може да чуете тук.

Коментари на студенти:

За първи път участвам в тази експедиция и трудно мога да я опиша с думи в няколко реда. Това е истинско преживяване. Да чуеш диалекта, да се докоснеш до дома и бита на възрожденците, да говориш за Възраждането на мястото, откъдето са се родили знаковите за литературата ни текстове, е огромно предизвикателство за всеки студент. Аз съм в четвърти курс и досега съм изучавала литературите само в аудиториите. Беседите тук ми показаха другото лице на литературата. Съвременната литература на упражнения съм разглеждала само в прочита на критиците и с натрапени анализи. Благодарна съм на нашите преподаватели Биляна Борисова и Кристина Йорданова, които ни показаха, че литературата не е възпроизводство, а мисъл, размисъл и интелектуален досег с други светове. На доц. Миланов искам да благодаря, че не спря да ни „разказва“ историята на книжовния език и ни даде възможност да съпреживеем местата, от които се е оформил съвременният ни език преди няколко века.

Маргарита Василева, студентка „Българска филология”, 4-ти курс

За мен експедицията беше едно вълнуващо преживяване, което ме дари с възможността да се докосна до възрожденския дух на България. Тъй като историята на тези места е много интересна за мен, експедицията беше и приятна и полезна. Определено не успяхме да разгледаме всички забележителности, поради причината, че са много на брой, но това е и положителното, защото имам повод отново да се върна към тези места. Тези 3 дни бяха вълнуващи за мен, като събудиха у мен възрожденския ми дух.

Даяна Филипова, Българска филология, 3-ти курс

Моето приключение продължи три дни и премина през седем различни места-Медвен, Жеравна, Котел, Трявна, Калофер, Карлово и Копривщица. Никога през живота си не се бях чувствала толкова спокойна и едновременно с това заредена с енергия. Всяка уличка, всяка усмивка от любезните хора, всяка природна забележителност, всеки музей-неща, които бяха знак, че някой ден отново ще се върна там.Пожелавам си в живота си да имам повече такива приключения. Те са спомен, който вечно остава в мислите и топли сърцето. Те са приключение, което те учи на много, приключение, което никога не забравяш.

Теодора Илиева, Българска филология, 3-ти кур

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *