Образователната игра “Климатична фреска” или какво ни казва тя за климата

“През последните години в Европа се наблюдава тревожно нарастване на конспиративните теории, които отричат изменението на климата, особено в контекста на екстремни метеорологични явления.” Така започва докладът на Европейската мрежа за стандарти в проверката на фактите (European Fact-Checking Standards Network), който описва конкретни случаи на целево заблуждаващи кампании в няколко европейски страни. Оказва се, че във времена на безпрецедентни промени в биоразнообразието и климатичната система, все по-трудно се ориентираме кое е факт и кое заблуждаваща информация.

Съществуват обаче неформални методи за обучение, с помощта на които можем да навлезем дълбоко в научните основи на тези промени. Образованието за устойчиво развитие (ESD) е отговорът на UNESCO на спешните предизвикателства, с които се сблъсква планетата и почти всички методи са насочени за постигане на целите на хилядолетието (SDGs). Според данни на UNESCO 40% от учителите се чувстват уверени да преподават за изменението на климата, но само 20% могат да обяснят добре как да се предприемат действия.
Също така почти половината от формалните учебни програми в 100 страни въобще не споменават изменението на климата. Затова се ползват неформални методи, които съпътстват и подпомагат формалното образование.

Някои от тези методи се наричат фрески, пъзели или мозайки и се играят с карти. Примерите са много: „Фреската на биоразнообразието“, „Фреската на засушаването“, „Фреската на кръговата икономика“, „Фреската на осъзнатата еволюция“ и т.н.

В България придоби популярност „Климатичната фреска“ – тричасова работилница, в която с помощта на опитни фасилитатори, участниците си спестяват прочитането на няколко хиляди страници трансдисциплинарен научен текст от последния доклад на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC) и вникват бързо в научните основи на климатичните промени и ефектите от тях.

Вихрен Митев – един от фасилитаторите в България, споделя, че за него всичко е започнало във Франция, когато е подписано Парижкото споразумение. „Покрай развитието на организацията имах възможност да участвам в COY15 и COP25 в Мадрид, където за първи път видях “Климатичната фреска”. Уъркшопът е много добре премислен и изключително ефективен. Това си проличава и в бързото му разпространение.“

Цветелина Томова, друг активен фасилитатор, казва: „След изиграването на фреската, знаех, че искам да се обуча за фасилитатор и да водя фрески аз самата.“ А Ирина Илиева допълва: „Беше любов от пръв поглед – една приятелка ме покани, участвахме в играта и веднага станах фасилитатор. Винаги съм имала интерес към устойчивия начин на живот и опазването на околната среда и по-точно как отделният човек може да допринесе за подобряване на ситуацията“.

„Синът ми, Тома, ми предложи да я направим на български в края на 2021 г.“, споделя единият национален координатор – Мартин Заимов, като посочва времето, когато започва развитието на метода в България.

Вече над 3000 българи са участвали в работилници, проведени от 120 обучени фасилитатора от 2021 г. насам.
В света фасилитаторите са над 75 000, а участниците във фрески – над 1.7 милиона души.

Повече информация има тук.