Национална мрежа за децата представи доклада „Бележник 2026: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“

Националната мрежа за децата (НМД) представи петнадесетото, специално издание на своя мониторингов доклад „Бележник 2026“. Събитието, белязано от 20-годишнината на организацията, не бе просто статистика, а емоционален и критичен анализ на последните 15 години от живота на децата в България – история на „значим напредък и пропуснати шансове.

Кристалният доклад: Застой вместо визия

Изпълнителният директор на НМД Георги Богданов откри представянето с ясно послание – 15-ата годишнина, наричана „кристална“, показва с кристална яснота, че от 2019 г. насам детските политики са в застой, подменени от страх, дезинформация и популизъм. „Кампанията свърши. Време е за държавничество“, подчерта Богданов, визирайки факта, че България вече 7 години е без приета Национална стратегия за детето.

Образованието: „Катастрофа“, скрита зад тестове

Един от най-тежките раздели в доклада – Образование (оценка 3.17) – бе представен от Ирина Манушева, застъпник за образователна реформа. Тя сравни състоянието на системата с тежка катастрофа, при която успехът на едно дете зависи не от неговия потенциал, а от произхода и възможностите на семейството му. Данните са стряскащи: средните резултати в края на задължителното образование са под 50 точки по български и под 35 по математика, а 90% от училищата не постигат устойчиво дори тези нива.

„Ние сме на последните места в Европа по функционална грамотност и творческо мислене“, заяви Манушева, призовавайки училището да спре да бъде място за подчинение и да стане пространство за свободни субекти.

678542420 1392628069562900 3103689444730308583 n

Ранното детство – пропиленият потенциал на първите шест години

Пламена Николова от фондация „Райс България“ представи сектора Ранно детско развитие (3.23). Тя напомни, че 90% от потенциала на мозъка се развива до 5-годишна възраст, но българската система остава ригидна и разпокъсана между здравното и образователното министерство.

„Дете на 4 години задава 103 въпроса на час, в гимназията те са нула, защото им е казвано: ‘Сега не е време за въпроси, сега учим’“, сподели тя. Николова подчерта хроничния недостиг на места в яслите и градините, като сравни шанса за класиране в София с печалба от лотарията.

Закрила от насилие: „Червен картон“ за реактивната система

Диана Димова от фондация „Мисия Криле“ изправи залата на крака с историята за 3-годишно момченце, висяло от осмия етаж в Ямбол. Случаят, завършил със спасяване в последния момент, бе използван като метафора за цялата система за закрила, която действа само „на пожар“. Р

азделът получава среден 3.35, което Димова определи като „червен картон“ за всички институции и за обществото. „Ние закъсняваме. Всяко забавяне може да коства живот“, предупреди тя, акцентирайки върху липсата на единна информационна система за случаите на насилие.

654861270 1392625536229820 5241108895792324556 n

Семейна среда и свободно време: Между затворения двор и коридора на болницата

Александър Миланов (НАПГ) представи раздел Семейна среда (3.41), разказвайки за близнаци, прекарали първите си девет месеца в коридорите на болница, без да видят слънце. Въпреки успеха на деинституционализацията (от 137 институции през 2010 г. до 2 в края на 2025 г.), резидентните услуги все още крият риск от „реинституционализация“ в по-малък мащаб.

В раздела за Спорт и свободно време (3.47) бе отбелязано, че едва 30% от децата прекарват поне един час навън. Третираме децата си като „опасни престъпници“, държим ги затворени, а свободното време, в което се ражда креативността, е системно неглижирани.

Какви са решенията?

Докладът не само критикува, но и предлага ясна пътна карта за излизане от кризата:

Незабавно приемане на Национална стратегия за детето.
Създаване на Министерство на детето и семейството или институция на Детски омбудсман с реални правомощия.
Изграждане на истинска Национална детска болница.
Въвеждане на механизми за детско бюджетиране и оценка на влиянието на всяко политическо решение върху децата.

„Бележник 2026“ е огледало, в което държавата не изглежда добре, но е и компас, който сочи единствената вярна посока – поставянето на детето в центъра на всяко решение, не на думи, а с държавническа отговорност.