Изоставащите ученици от първи до четвърти клас трябва да повтарят годината, сочи допитване на МОН

Надделява тезата, че учениците трябва да се явяват на поправителни изпити и да повтарят класа в начален образователен етап, това съобщи образователният министър д-р Анелия Клисарова, отчитайки резултатите от допитването на Министерство на образованието и науката (МОН) за проекта за нов закон за училищното образование.

68% от анкетираните са „За” полагането на поправителни изпити от учениците до четвърти клас. Родителите до 29-годишна възраст смятат, че няма нужда малките ученици да повтарят, но 61% от родителите в активната възраст са на мнение, че трябва да се повтарят класовете. По думите на министъра на образованието, ако има такъв вид санкции, знаейки, че няма да преминат в следващия клас, учениците ще бъдат по-мотивирани да учат. Запитана не се ли притеснява от реакцията на психолозите по въпроса Клисарова обясни, че идеята е първи и втори клас да не се повтаря, трети да има поправителен изпит и четвърти да се повтаря.

На въпроса какви да бъдат санкциите за учениците като крайна мярка за неизпълнение на задълженията им преобладава тезата, че наказанието би трябвало да е изключване от училище, като около това становище са се обединили 21,1% от анкетираните. Отговорите на участниците са обособили и друг тип порицание – забрана за кандидатстване във ВУЗ.

Един от най-сериозните въпроси в анкетата е каква за бъде продължителността на образованието. Резултатите от допитването на МОН сочат, че „За” основно образование от 1 до 8 клас и средно образование от 9 до 12 клас са 39,9%, а 39,4% подкрепят основното образование да бъде от 1 до 7 клас, а средното от 8 до 12. Учениците са отговорили преобладаващо до седми клас, а учителите (особено от по-малките населени места) държат то да бъде до 8-и клас. Клисарова коментира преобладаващото мнение, че математическите гимназии трябва да имат статут, подобен на спортните и художествените училища, защото математиката се смята за талант и за да развият едно дете, учителите трябва да започнат от 7-и клас.

Националното външно оценяване среща съпротивата и на родители, и на учители, отчита още допитването. 47,3% от анкетираните са против тази проверка на знанията, 36,7% смятат, че е необходимо за целия випуск, а 15,9% считат, че националното оценяване е нужно, но само за представителна извадка. Образователният министър разясни, че оценяването е по-скоро на самите учебни програми, а не на учителите или учениците. В тази връзка, оттук нататък МОН ще работи именно в тази пояснителна насока, за да се внесе спокойствие у двете страни в процеса.

Освен електронната анкета, МОН е получавало предложения по електронна и обикновена поща. Много са оплакванията относно учебното съдържание. Предложенията са за по-достъпно учебно съдържание, за да бъде усвоявано по-лесно от учениците, в учебните програми акцентът да бъде върху българския език и литературата, както и да се въведе задължително изучаване на английски език още от 1-и клас. Отправени са предложения за промяна в делегираните бюджети, които да бъдат свързани с качеството на образованието, а не с броя на учениците. Най-интересно обаче е предложението на учениците, които поставят въпроса за ученическото самоуправление и средствата, които ще бъдат отделяни за него.

Допитването на МОН по основни въпроси за нов закон в училищното образование е направено в периода 5-20 юни. В него са се включили общо 8724 души, като учителите са 43,5%, родителите са 10,2%, студентите са 13%, а пенсионерите са 1,1%.