За българските писатели и другите родни омайници – изследване на журналиста Григор Николов

(Не)известни факти, документи и писма на видни книжовници в родната история са проследени и описани в книгата „Писатели и други български омайници” (ИК „Сиела”) от журналиста Григор Николов. Сред разгледаните от автора въпроси са хуни или славяни са българите, основаването на БАН, животът на Елин Пелин, как Яворов прави Банско град и много други интересни теми, свързани с пътя и творчеството на видни български писатели и интелектуалци.

В новата си книга „Писатели и други български омайници” журналистът Григор Николов хвърля светлина върху малко известни факти, документи и писма за живота на големите писатели и интелектуалци в историята ни, проследявайки живота на Емилиян Станев, Йордан Радичков, Георги Джагаров, Валери Петров и др. Част от текстовете са посветени на прототипите на героите на Йордан Йовков, Николай Хайтов, Димитър Димов, Димитър Талев и др., като не са пропуснати и литературни борби, противоречия и скандали, водещи до люта омраза и дори до дуели.

Николов обобщава „Родните писатели, освен да творят, са умеели и да се веселят и в тази си битност са направили доста шеговити пророчества, ей така, между другото, на маса или в писателското си кафене. Понякога обаче и уж верните им читатели са им поднасяли доста изненади, но това, разбира се, си е в реда на нещата.”

От книгата научаваме повече за живота и пътя на светите братя Кирил и Методий, за основаването на БАН, как Димитър Талев е следен и преди, и след 1944 г., за престоя на Димитър Димов в йезуитски манастир в Испания и много други интересни факти.

Григор Николов е журналист с дългогодишна практика, чиито, повече от 2000 публикации в периодичния печат, са публикувани в редица издания. Завършил е българска филология с втора специалност „История“ във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий“. Работил е във вестниците Борба – Велико Търново, Вечерни новини, 24 часа и Сега. През 80-те години на XX век излизат първите му публикации, свързани с българската история – в сп. Родолюбие, орган на Комитета на българите в чужбина. През 2004 г. Николов печели престижната награда „Паница“ за журналистическо разследване на историята, придобиването, използването и трактовката на проблема на кого са т.нар. Царски имоти, която предизвика доста диспути и полемики в медиите и послужи за основа на няколко съдебни дела на заинтересованите страни. На българския читател е познат с книгите „Български загадки” (в два тома) и „Грешките на българските политици”.

Корицата на „Писатели и други български омайници” е на Дамян Дамянов. Книгата съдържа и снимков архив.

Откъс от „Писатели и други български омайници”, Григор Николов

С ХЪШОВСКИ МИТАРСТВА ХРИСТО ДАНОВ ИЗДАВАЛ ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ КНИГИ

Първият български книгоиздател Христо Груев Данов отпечатал 1230 книги, учебници и атласа, от тях 128 преди освобождението на България от турско робство. Той открил своя печатница с книжарница в Пловдив, с филиали в Русе, Прилеп и Цариград. Още тогава родолюбивите българи я нарекли „министерство на народното просвещение“.

„Бедността е изпекла човешката енергия“, казва по повод живота на Данов един от първите му биографи Д. Тодоров. Той свидетелства, че бъдещият книжар се родил в „оскъдна къща“ в Клисура на 28 юли 1828 г. Родителите му били безкнижни и Христо отрано започнал да се учи на четмо и писмо. После отишъл в Панагюрище, но учителят му Сава Радулов скоро се върнал в Измир (Смирна), за да завърши собственото си образование, а Данов заминал за Пловдив, за да се доучи в гръцкото училище. След половин година немотията го хванала здраво, напуснал училище и се захванал с производство на кожи за кожуси и сукмани. Четири години шил, кроил и вапцвал кожи. После отишъл в Копривщица, където по това време се завърнал от учение в Одеса Найден Геров. Там Данов продължил да учи и пеел в църковния хор, защото настоятелството му отделило една стаичка в гробищата. Бъдещият книгоиздател поминувал от храна, раздавана при опелата на мъртвите. В тези мизерни условия той учил при Найден Геров две години и половина. В началото на 1849-а училищното настоятелство го определило за помощник-учител с годишна плата 800 гроша. Скоро напуснал копривщенското училище и започнал самостоятелно да си изкарва прехраната.

През 1856 г. издава първата си книга, календарчето „Старопланинче“. Със спестените пари от учителстването си платил на печатариот Белград. В града обаче избухнала холера и той скоро се завърнал в родната си Клисура. За да преживява, се хванал пак учител. Създал пълен основен курс с четири отделения, отворил училище и за момичета. През 1858 г. отново отишъл в Белград, където напечатал четири български книги.

По това време Данов отваря в Пловдив и първата българска книжарница. За съдружник привлича Я. Трувчев. Той получава четирите книги и се заема с тяхното разпространение, а Христо Данов отива в Будапеща, където напечатва други четири. Там останал съвсем без пари и тръгнал към България. Из полето ял сух хляб, а като стигнал до Оршова, се видял принуден да продаде част от дрехите си, та да се прибере в родината.

Търговията с първите български книги не потръгнала. Те били предназначени основно за училищата. В градовете обаче имало малко училища, а по селата учели все още Псалтира и Апостола и тамошните учители смятали книгите на Данов за ненужни. Тогава на издателя му хрумнала идеята да разменя новонапечатаните книги срещу стари. Пак от безизходица решил, че томчетата му ще намерят пазар по панаирите. Десетина години той и Трувчев обикаляли Узунджовския, Русчушкия, Джумайския и Прилепския панаир. Още през 1859 г. първият ни книгоиздател пуска съобщение, че книгите му ще се продават в българските училища в Болград и Велес, както и в българската църква в Цариград.