Жан-Кристоф Рюфен: Не забравяйте стойността и ценността на човешкото същество

Френският писател, лекар, хуманитарист, общественик и преподавател Жан-Кристоф Рюфен дойде в България по повод представянето на новата му книга „Адам отпреди грехопадението“, издадена у нас от Колибри. Събитието за Жан-Кристоф Рюфен в София на 27 април е организирано съвместно с Френски институт в България. Романът описва план на екологични екстремисти да предизвикат атентат, убивайки много хора. По този начин авторът засяга темата за нуждата от баланс между опазването на околната среда и ценността на човешкия живот. Срещнахме се с него, за да обсъдим тези и други теми и да го попитаме какви са съветите му към начинаещите писатели.

Интервю на Александър Александров

Въпрос: Вашият роман „Адам отпреди грехопадението“ предупреждение ли е към съвременното човечество и очаквате ли подобни събития да се случат наистина?

Отговор: Надявам се, че не. Идеята е да поставя една лупа и да увелича образа, за да мога да представя ситуацията в нейната крайност. Изключително много събития се случиха от момента, в който написах книгата досега, които по някакъв начин наподобяват очакванията ми.

Въпрос: Какъв е развоят на тези събития?

Отговор: Има две насоки – първата е движението, свързано с екологията. В много държави по света и особено във Франция то ставаше все по-силно. Наблюдаваме една прогресия. В началото (през 70-те години), когато се появиха тези движения, фокусът по-скоро беше върху това да запазим баланса в природата. Докато през последните няколко години вече сме свидетели на директни атаки. За пример може да посочим защитниците на животни, които отиват и палят кланица.

Въпрос: Екологията е важна част от обществото ни, от съвременната политика и култура, но същевременно има и крайности. Можем ли да поставим граница между „добрата“ и „лошата“ екология?

Отговор: Това е един много добър въпрос. Това, което аз исках да направя, беше да погледна основополагащите текстове – тези книги, върху които екстремистките движения се опират. И всъщност това, което виждаме, е, че има едни текстове, които говорят за екологията като част от системата и други, които виждат разрив – там слагат те своята граница. В случая човешкото същество се превръща във врага. В един от текстовете, които аз четох, който е наистина основополагащ (книгата се нарича „Oсвобождението на животните“) се говори, че едно човешко същество по никакъв начин не струва повече от едно животно. Едно дете, което има забавено развитие или един човек с Алцхаймер, който има психически проблеми, по никакъв начин не е нещо повече от животното. Така че в тези текстове започваме да виждаме как човекът се превръща във врага.

Въпрос: Има ли решение за този проблем или ще виждаме все по-голям екстремизъм и все по-голямо разделение? Има ли как да сближим позициите си, така че значението на човека и хуманитарните ценности да се възвърне, но и да се запази балансът спрямо екологията?

Отговор: Това e всъщност в основата на нещата – идеята е да се покаже, че още от началото трябва да се уважава човекът, защото виждаме как екологията може да се превърне в един тоталитарен режим, каквито сме виждали и преди. Това е идеята и на книгата – да можем да се вплетем в тази логика, в тези различни книги, различни теории, които уважават системата. Те казват, че вече няма хищник, който да преследва човека. Той е успял да се да се освободи от всички свои хищници. И тази идея я поставяме в нейната най-екстремна фаза, за да видим как по този начин тя завършва в пълен ужас.

Въпрос: Темата за екологията е много важна, но също има и други значими теми за обществото като войната, болестите и т.н. Същевременно няма толкова много романи за екологичен екстремизъм. Защо избрахте именно тази тема?

Отговор: Аз поначало съм лекар и също така покрай своите хуманитарни дейности съм научил, че човешкият живот е уникален. Той е изключително ценен и трябва да го уважаваме и да го пазим. За мен беше интересно да проследя как се развиват тези идеи за планетата, които може би в един момент в бъдеще биха могли да се обърнат срещу човека.

Това, което, виждам сред младите хора на възрастта на моите деца е, че те тръгват в тази посока, която включва агресивни действия – например терористични актове. Опасността е наистина реална. Това, което виждаме в новините в Европа и особено във Франция всеки ден, включва разрушителни и терористични действия, атаки към организации или фабрики, към които са повдигнати обвинения. Това насочва проблема към младите хора. Да можем да им кажем – всичко това е прекрасно, но не забравяйте стойността и ценността на човешкото същество.

Все пак трябва да подчертая, че съм написал доста книги. Много от тях не са преведени на български и в тях адресирам темите за войната, за хуманитаристиката, историята.

Цялото интервю може да прочетете тук.