Дискусия на тема образованието на “дигиталните деца”

В отговор на статистиките от PISA, че “българските ученици са най-неграмотните в Европа и децата ни не са готови да се справят с живота с придобитите си знания и умения в училище”, Фондация “Дигиталните деца” организира на 12 март 2016 първата отворена дискусия, посветена на образованието на “дигиталните деца”, ефективни методики за преподаване и тенденциите на развиващото се общество. В дискусията се включиха Станислава Станева – Програмен асистент, „Образование и библиотеки” във Фондация “Америка за България”, Ваня Кастрева – Регионален инспекторат на образованието, София, Галя Пенчева, преподавател по математика, Ивелина Атанасова – председател на Фондация “Дигиталните деца”.

“Близо 60% от топ-професиите на бъдещето дори не са ни известни”, коментира Ивелина Атанасова, “как изобщо като общество можем да вярваме, че подготвяме адекватно децата си за пазара на труда след като знанията, които им преподаваме и методологията, която се използва в класната стая не са променяни от десетилетия. Децата все още се приучават да работят самостоятелно вместо в екип, стоят в редици един зад друг вместо да комуникират помежду си, заучават и възпроизвеждат знания вместо да решават проблеми. Учебната система днес отразява уменията необходими на обществото за индустриалната епоха, в която са отраснали родителите ни, но по никакъв начин не отговаря на изискванията на глобалния пазар и дигиталната екосистема, в която живеем днес.”

Във връзка с резултатите на българските ученици, коментирани в PISA, стана ясно, че икономически и социално развитите общества демонстрират по-високи постижения по отношение грамотността на своите ученици, докато тези, които изостават, остават назад и по отношение грамотността на децата. Колкото по-образовано е обществото, толкова по-способно е то да усвои новите му необходими умения и да постигне по-високо качество на живот съответно образователната система и нивото на нейното развитие рефлектира върху последващите уменията на учениците да се справят в живота.

“В икономически развитите общества технологиите навлизат все по-дълбоко и все по-естествено в учебния процес, променяйки ролята на преподавателя в класната стая и превръщайки го в ментор, който подпомага, а не ръководи знания, българските училища се гордеят с това, че мобилните телефони на децата стоят заключени в специално приспособени шкафове. Кога ще проумеем, че дигиталната революция, която днес отричаме преминава на следващо ниво и ако днес махаме децата от компютрите, утре в ерата на “интернет на нещата”, където устройствата физически ще изчезнат, децата ни ще се окажат чуждоземци в свят , контролиран от сензори и датчици, инсталирани във вещите от първа необходимост – часовници, очила, коли, домове,” коментира Атанасова. “Това ли искаме? Така ли възпитаваме децата на бъдещето, държейки ги плен на страховете си и на знанията от миналото?”

Европейската комисия коментира през последните няколко години необходимостта от развитие на критичното мислене и грамотност, умението за работа в екип, за решаване на проблеми и за проектно-ориентираното обучение. Изследванията показват е, че когнитивните и социално-емоционални умения се развиват у дома в най-ранна детска възраст, а училището е мястото, където те търпят трансформация и адаптация.
“Не се ли заложат от родителите – учителят е безсилен да ги изгради в класната стая,” коментира Ваня Кастрева, представляваща Регионален инспекторат по образованието, София. “Ето защо тясната връзка на сътрудничество и взаимодействие между учители и родители е толкова важно, важно е посланието което изпращаме към децата си да бъде еднозначно и в синхрон. Включително по отношение на технологиите.”

Добрите когнитивни и социални умения ще позволят на заетите на пазара на труда да подобряват техническите си умения и да адаптират познанията си спрямо промените. От критична важност са техническите и дигитални умения, които ще притежават, защото все по-голяма част от пазара на труда ще бъде автоматизиран и роботизиран. Роботиката, генетиката, нанотехнологиите и биотехнологиите се очаква да претърпят огромно развитие, каквото изобщо не можем да си представим.
“Промяната започва от нас и ние като родители и учители сме отговорни за бъдещето и успеха на децата си”, бяха изводите с които Ивелина Атанасова закри първата отворена дискусия на DigitalKidZ и Фондация “Дигиталните деца”. “Време е да осъзнаем, че технологиите променят живота, образованието и пазара на труда на децата ни и да започнем да комуникираме необходимостта от разумното им и безопасна употреба у подрастващите.”
В заключение дискусията обобщи, че е време да спрем да прехвърляме топката за грамотността и неграмотността на учениците от Министерството на образованието, към училището, а те през директорите на учителите и до родители и солидарно да поемем отговорността за случващото се.
За децата бе организирана безплатна работилница по програмиране с роботи, благодарение на Mindhub.