Да си спомним за Георги Бенковски – един от героите на Априлското въстание  

 

Историята на България е изпълнена с моменти на гордост, които е важно да запомним и да предаваме на поколенията. Такива моменти има не само по време на българските царе, когато страната ни е била важен фактор в Европа, но и в тъмните времена на османското робство, когато народът ни също излъчва своите герои, опълчили се срещу поробителите. Един такъв герой е Георги Бенковски – един от ключовите организатори и дейци на Априлското въстание, без когото то едва ли щеше да постигне отзвука, който е получило. Неговата организация се прави в името на едно – свободата на България, така дълго чакана и мечтана. И дори неговият край да не води до нея, то е пример за храбростта и обединението на народа, а значението му за по-късното освобождаване на страната е огромно.

Това въстание записва със златни букви в историята имената на десетки революционери Каравелов, Бенковски, Ботев, Стамболов. Сред тях обаче личи името на Бенковски.

Как се стига до Априлското въстание?  

След обесването на Васил Левски през 1873 година в революционното движение настъпва тежка криза. Апостолът е незаменим и след като не се намира негов заместник БРЦК се разпада. Начело на Българския революционен комитет (БРК) застава  Христо Ботев.

През 1875 година се планира т.нар Старозагорско въстание, заради което българските земи са разделени на окръзи, начело на които застават апостоли. В крайна сметка то се проваля и БРК се саморазпуска през септември. В началото на ноември апостолите под председателството на Стефан Стамболов се събират в Гюргево и съставят план за ново въстание, което трябва да избухне през май 1876 г.

Подготовката

Страната е разделена на 4 революционни окръга: Първи – Търновски, Втори – Сливенски, Трети – Врачански и Четвърти – Пловдивски (Панагюрски). През януари 1876 г. апостолите идват в страната и започват усилено подготовка на въстанието.

Най-активно се води подготовката в Панагюрски революционен окръг, който обхваща градовете Панагюрище, Клисура, Копривщица, Карлово, селата Мечка, Поибрене, Баня и др. Начело на тамошните бунтовници застава една от най-светлите и героични фигури на въстанието – Георги Бенковски.

Кой е Бенковски?

Роден под името Гаврил Хлътев, той остава рано без баща и майка му полага всички грижи за неговото възпитание и образование. Завършва трети клас в местното взаимно училище, но няма възможност да продължи с обучението си и започва да изучава абаджийство. На 22-годишна възраст Гаврил вече е известен абаджия, търгува в различни краища на Османската империя и живее в Анадола, Цариград, Измир, Александрия. Благодарение на многото пътешествия Бенковски успява да усвои и няколко чужди езика, сред които турски, гръцки, италиански, полски, румънски, арабски, персийски. Но съдбата го отвежда по един друг път  – този на революцията. Предположенията са, че това става в Букурещ след срещата му със Стоян Заимов.

Той променя името си на Георги Бенковски и се включва активно с организацията на Априлското въстание. Бенковски получава специални пълномощия на Общото събрание в средата на месец април 1876 г. като дата на въстанието е определена 01.05.1876 г. Комитетът се състои от Нено Гугов, Делчо Гугов, Лулчо Гугов, Маньо Гугов, Мито Савов, Стоян Ганчев, Филип Свинаров и поп Христоско Раков. Сред апостолите обаче има и предател Ненко Терзийски и той издава плана на заптиетата.

Въстанието избухва

Дни преди плануваното начало на въстанието са арестувани водачите и Тодор Каблешков вдига въстанието на 20.04.1876 г., написвайки ”Кървавото писмо”. С него той съобщава на своите съмишленици в Панагюрище, че въстанието е започнало, и го подписва с кръв от убития мюдюрин. Писмото е изпратено на 20 април до Георги Бенковски в Панагюрище.

По това време Бенковски сформира известната „Хвърковата чета”. Три дни след избухването на въстанието и написванетo на кървавото писмо  Хвърковатата чета тръгва от Панагюрище, за да се притече на помощ на едно българско село, нападнато от османците.

Първи победи на Хвърковатата чета

Първоначално четата наброявала около 20 човека, но се разраства. Тръгвайки от Панагюрище, тя достигнала до с. Мечка, където към нея се присъединяват нови 25 въстаници. В с. Поибрене четата се разраства с 30—40 човека и с още 30-35 в с. Мухово. Така само за един-два дни четата надхвърля 100 въстаници.

Бенковски се отправя към с. Калугерово, Пазарджишко, където четниците се сражават с турци от околните махали. Бойците продължават за с. Елшица, през с. Бъта и се спускат обратно към Панагюрище. С над 130 въстаници „Хвърковатата чета“ на Бенковски поема за с. Петрич, Пирдопско и преминава през селата Мечка и Поибрене.

Победа при Златица

На 23 април четниците влизат в с. Петрич, след което продължават пътя си, но пред гр. Златица са пресрещнати и нападнати от черкезка орда. Въстаниците ги побеждават и остават в с. Петрич два дни — на 24 и 25 април. Към тях се присъединява втора чета от 105 души и войводата Иван Орчо от Панагюрище. Двете чети отново успяват да отблъснат турската конница, дошла от Златица. Гонят ги до с. Смолско, Пирдопско. От Смолско четите на Бенковски и Иван Орчо тръгват към вр. Еледжик над Ихтиман.

На 26 април 1876 г. четата на Бенковски, заедно с тази на Иван Орчо се спуска от Еледжик за с. Голямо Белово, преминавайки през с. Ветрен, за да подпомогне въстанието в този район. Част от четата запалила селата Паланка, Славовица и Дере Харман. На 27 април четите преминали и през с. Сестримо, а вечерта пристигнали в с. Голямо Белово. Подкрепени от четата на Бенковски, те се върнали на Еледжика през с. Ветрен на 28 април сутринта.

Поради опасността Панагюрище да бъде превзет от турската войска, на 1 май четата на Бенковски се спуска от върха към града. Нощуват в с. Поибрене и през височината Лисец се насочва към Панагюрище. Но когато пристигат се оказва, че е късно. Градът е завладян и четата се изтегля и тръгва към Стара планина. Със 70—75 въстаници Хвърковатата чета се насочва отново към с. Петрич. Преминавайки през Златишкото поле, покрай селата Мирково и Буново, те изкачват билото на Балкана. На 3 май 1876 г. Бенковски и четата му стигат вр. Бабата над с. Буново. Оттук се спускат към с. Черни Вит, но  попадат в засада и няколко четници били убити.

В следващите дни броят на четниците намалява – някои са убити, а други се разпръснали. На 7 май, при преминаването на р. Косица, четата губи още 8—10 души. В Черновитски балкан въстаниците се разделят на групи. На 8 май Бенковски с още трима въстаници се укрива в горите на вр. Малкия Климаш, между реките Брезова, Костина и Василева, до с. Рибарица, Тетевенско. Тук групата остава до 15 май 1876 г., но при преминаването на рекичката Костина, Георги Бенковски бил убит, а другарите му заловени. След триседмични походи настъпил краят на четата — първата въстаническа чета през Априлското въстание.

В Родопите

Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май Батак е разсипан, жестоко са избити жените и децата в църквата. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства. 

Дряновската епопея

В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват. Сред тях е и Бачо Киро, но по-късно е заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети – Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село.

В Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов. Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност. Грандиозен по своя международен отзвук е походът на Ботевата чета от кораба „Радецки” и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет – войводата Христо Ботев. На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово.

Отзвук от Априлското въстание

Въстанието е потушено с жестоки кланета, издевателства и грабежи. Това предизвиква справедливо възмущение в Европа и Америка. В Цариград е свикана международна анкетна комисия. Велики личности като Виктор Юго и Достоевски надигат глас в защита  на българите. Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *