Георги Стефанов, WWF България: Климатичните промени разкриват възможности пред българските младежи

0

0000

 

Георги Стефанов е експерт по промени в климата във WWF България. В рамките на “Коалиция за климата – България” природозащитната организация работи съвместно с български неправителствени организации, журналисти, учени и представители на бизнеса, за да убеди управляващите и обществото във важността на темата за климатичните промени. Екипът на Uchi.bg разговаря с експерта за това какви промени в климата на България ни очакват в близко бъдеще, как да бъдем подготвени за тях и да ги използваме в наша полза.

 

Какви са причините за зачестилите климатични аномалии у нас като продължителни засушавания, ураганни ветрове и проливни дъждове?

Причините за аномалиите в България са същите, каквито са навсякъде по света. Това са именно климатичните промени и факта, че температурите се покачват повсеместно с различни стойности. Има различаващи се фактори на времето, които имат своите крайности (т.нар. екстремуми на времето), които стават доста по-често и вече се случват  три пъти повече, отколкото са били преди няколко десетилетия. Когато вземем тези факти предвид – това, че има промени в климата (и глобални, и локални), това, че щетите вече са много по-сериозни и повсеместни, това е ясен сигнал, че имаме един голям проблем, който трудно можем да решим единично и еднопосочно. За това климатичните промени са този проблем, който се опитва да обедини всички страни по света.

По света вече повече от 35 години се работи на политическо равнище за справянето с този проблем, за сега не много успешно, а този процес се движи и в България през последните 10-15 години. За съжаление, ако сравним първите прогнози на учените преди няколко десетилетия, които предвиждаха, че тези екстремуми на времето ще се случат след 50-100 години, всъщност взеха да се случват доста по-рано и това е нещо, което виждаме и в България. Ставаме свидетели на необичайни за сезоните проявления на времето – много голямо количество валежи за кратък период от време, дълга суша или периоди без капка дъжд. Стойностите показват, че температурите в нашата страна са се променили. В България средната температура към днешна дата е с 0.7-0.8 градуса по-висока, отколкото преди 30 години.

1 445e34f3f351d309a36987c987334c76Метеоролозите разглеждат климата в периоди на време през три десетилетия. Ние все още отчитаме края на последното десетилетие в своя 30-годишен период, сравнявайки го с предходните 30 години (до 70-те години). Именно тези краткосрочни различия са в основата на спорещите в момента – има ли климатични промени или няма, и ако има човекът фактор ли е на промяната или не е? В България този спор все още го има. Като цяло по света този въпрос е приключил преди 10-20 години. ООН, Световната метеорологична организация, НАСА, Европейският съюз и мн. други, както и почти всички страни по света и техните правителства, най-престижните университети и учени непрекъснато доказват, че измененията на климата се дължат на човека и неговите дейности.

Всички сме свидетели, че населението се увеличава. През 2011 г. стигнахме 7 милиарда, прогнозите са, че след 4 десетилетия ще достигнем 9 милиарда души. Всяка година населението нараства с между 70 и 100 милиона нови гърла за хранене, които искат и да живеят в къщи, да карат коли, да ползват мобилни телефони. Именно това ускорено нарастване на населението и нуждата от задоволяване на тези задължителни минимум неща – храна, вода и енергия, правят така, че въздействието на човека върху цялата планета, вече да е видимо на всички континенти по света.

През 20-ти век, когато населението е било 2-3 милиарда души, този проблем е отсъствал дори в прогнозите на учените, защото се e считало, че екосистемите са толкова силни и големи, че човекът по никакъв начин не може да им въздейства и не може да им повлияе. За съжаление половината гори по света вече са изсечени. Посъвместно реките са замърсени, въздухът в огромни части на света е замърсен. Когато разгледаме картата на света, виждаме, че са много малко тези места, които са останали недокоснати от човешката дейности и там еволюцията продължава по естествен начин. И макар все още да си мислим, че  амазонската джунгла е огромна и покрива половин континент, всъщност ставаме свидетели как тя е разкъсана и дефрагментира. Останали са само острови на биоразнообразието. Може би само пустините са тези територии, които човекът все още не е масово превзел, по простата причина, че ние там наистина не можем да оцелеем дълго време.

Как ще се промени климатът на България през следващите десетилетия и как да се подготвим за промените?

1 Axway IT sector infographicКъм днешна дата няма учен или структура, която на сто процента да каже – ще се случи този сценарий.  Имаме прогнози, комбинации от различни компютърни модели. Често те целенасочено обхващат само едни елементи на заобикалящата ни среда. Компютърните модели показват различни данни, защото все още няма компютър, който да обхване целия свят и да направи една достоверно вярна прогноза. Но въпреки това, вземайки се предвид научните доказателства, факти и данни, много от тези сценарии показват доста драматични и стряскащи картини. А именно, че светът няма да изглежда такъв, какъвто искаме да го видим след 50 или 100 години.

Преди всичко това е сигнал, че ако не променим своя начин на мислене и дейности, светът ще е обречен да постави под риск милиарди хора, които няма да могат да си осигурят нужната храна, вода и чист въздух. Ще започнат миграции на хора, ще се проявят сериозни болести и рискове от загиване на много хора от епидемии, ще започнат войни за ресурси, за вода. Всъщност такива проблеми вече има основно в Северна Африка. Тези прогнози са доста стряскащи и затова трябва да се предприемат мерки да не се случи този най-лош сценарий.

Международните прогнози показват за България, че следващите три до пет десетилетия, ако не се направи сериозна промяна, е възможно температурата да се покачи между 3 и 5 градуса. Това автоматично ни извежда от режима на умереноконтинентален климат с четири сезона и ни препраща в един климат с много горещо лято, дълга и продължителна суша, с много горски пожари, с опустиняване на обработваемите ни земи и пр. Природата, такава каквато я познаваме в България ще се промени. За съжаление бързите и резки промени винаги водят до загуба на биоразнообразие, до структурни промени, които са фатални и за хора, и за животни, и за растения. Това е най-песимистичният сценарий. Но трябва да имаме предвид какво може да ни очаква.

1 LS_Platinum_4Разковничето на въпроса е: възможно ли е България като самостоятелна страна да направи нещо това да не се случи. И отговорът е: не, не е възможно. Но важно ли е България да участва активно на глобално равнище с цел да се приемат  по-ясни политики и краткосрочни задължителни цели? Да, това е възможно и много важно да го направим! И то е много важно, защото нашето географско положение попада в най-рисковия географски пояс. Ние ще бъдем най-видимо засегнати и потърпевши ще бъдем всички, без изключения. В северните ширини, където е много студено, покачването на температурите ще доведе до по-меки зими, по-топли лета, ще е по-подходящо за земеделие, хората ще са щастливи от този факт. Тропиците, където има горещ и дъждовен сезон, няма да има драстични промени. Поясите между тропиците и Северния и Южния пояс са най-пряко потърпевши от променящия се климат и покачващите се температури. Това е големият риск за България. Ние попадаме в най-рисковата зона и при нас климатичните промени ще са най-видими. Щетите ще са високи и това би трябвало да е достатъчно ясен сигнал за българските политици, експерти и бизнес, че трябва да водим активна политика на европейско и световно равнище.

В момента, за съжаление, водим противопоставяща се и опозиционна  политика, все едно този проблем не ни касае и ние няма да бъдем засегнати. През последната година на ниво ЕК и ЕС текат преговори и дискусии относно задължителните цели за намаляване на емисиите за 2030 г. Днес, включително и младите хора, са чували за тези цели за 2020 г. Целта на настоящата Европейска комисия е да може да се постигне формат на съглашение какви ще бъдат задължителните цели на Европа и на самите страни индивидуално. Настоящото българско управление твърдо се противопоставя се на тези задължителни европейски цели. Управниците ни са незагрижени, нехаят от гледна точка на това какво ще се случи и не се съобразяват, че това е носител на едно ново икономическо развитие, което България може по лесен начин да осъществи и да подпомогне родната икономика да тръгне към едно ново нисковъглеродно икономическо развитие, базирано на иновации, нови зелени работни места и най-вече дългосрочно и устойчиво в бъдещето . Ние сме малка икономика, нямаме много индустрия, нямаме нужда от дълъг период от време, за да трансформираме нашата икономика и индустрия. Имаме нужда от увереност, правилни цели и постоянство от всички правителства занапред. Това липсва.

1 partyУправлението ни започна процес за разработване на нова енергийна стратегия на България, която е с визия до 2050 г. От нея става ясно, че нашите политици не си представят през 2050 г света по по-различен начин, нямат реална представа на къде се е запътил той и какви са новите предизвикателства. Инвестициите в световен мащаб във ВЕИ са в размер на над 5 трилиона долара, а ние ги спираме тотално, не привличаме инвестиции. Работният вариант на енергийната стратегия до 2050 г. залага да имаме само 21% от енергийният микс, базиран на тази безплатна енергия. Има голям проблем в тяхното мислене, защото политиците не се съобразяват с възможността това да бъде основа младите хора да останат в България, да живеят в страна с нова зелена икономика, базирана на принципите на устойчивото развитие; да не сме енергийно зависими от изкопаеми вносни ресурси, както сега почти на 100% зависим от Русия от вноса на газ и петрол.

Всъщност избор има – можем да осигурим нуждите си за необходимия ни газ чрез производство на биогаз, например от остатъците от косенето на тревата и рязането на дърветата в градовете, от пречиствателните станции за отпадни води, отпадъците от животновъдството и растениевъдството и др. Това са все нови сфери и технологии за създаване на нови работни места и много често те могат да са концентрирани извън големите градски конгломерати. Там също има млади хора, които искат да живеят добре в техния дом и да останат там, а не да мигрират. Към днешна дата и в България и в света, когато говорим за климатични промени, не бива да забравяме, че това е преди всичко политика в един по-дългосрочен аспект.

Политикът не трябва да работи само за това, което е важно към днешна дата, но той трябва да има усет за това къде ще бъдем в бъдещето, което важи и за бъдещето на нашите деца. В България сме намалили драстично емисиите си от 89 година насам. Това се е случило обаче не защото сме много амбициозни или защото сме въвели конкретни практики, а защото икономиката се преструктурира, нерентабилните предприятия фалираха и бяха закрити. Тази индустрия, която България е имала – пилееща природни ресурси, няма бъдеще. Бъдещето на новата икономика е базирано на високотехнологични производства, които не пилеят, а спестяват енергия, както и базират своите нужди на възобновяема, т.е. безплатна енергия.  Рискът от климатичните промени в България е и една възможност за ново икономическо развитие и нов икономически път.

Очаква ли ни еко катастрофа?

1 safe_imageЗа съжаление ни очакват екокатастрофи и аз се надявам те да имат намаляващ, т.е. стихващ ефект. Нека си спомним преди малко повече от месец обширните наводнения, които заляха 1/3 от Сърбия. Ако си представим, че Тракийската равнина в Южна България е залята цялата, това ще е национална катастрофа. Наводненията тип Бисер, Калояново, Аспарухово са с много малко локално проявление. Обикновено щетите и жертвите са концентрирани в едно или две населени места. Силно се надявам да не се случват такива еко катастрофи в много голям мащаб, защото тогава ще видим големия проблем – а именно, че България няма да има възможност да направи нищо, само ще брои жертвите и това ще се отрази много негативно на икономиката, защото ще трябва да се заделят огромни средства за справяне със щетите, които ние нямаме. Може би трябва да станем жертва на голямо природно бедствие, за да чуят управляващите ясните сигнали, които учените и неправителствените организации подават, което ще е много жалко ако се случи.

Силните на деня не предприемат законодателни промени, за да променят нещата, те просто нехаят към днешна дата с малки изключения. Бизнесът, когато не му се създават сигурност в предстоящите промени, той също е пасивен, не желае да поема риск, и това е разбираемо. Парламентът трябва да изработва дългосрочни политики и стратегии, които да доведат до нова зелена икономика след 5-10 години. Всичките сектори на българската икономика трябва да имат различни сценарии и планове за развитие, т.е. план А, В и С за това как да действат, когато се случи природно бедствие или видим конкретен проблем в определен сектор. Трябва да изготвим една цялостна стратегия за адаптация на България към изменящия се климат.

0b39411f9d0cbe4cd2beebf088d71651Ако продължаваме да не виждаме, че това е промяна, която вече се случва, не само, че ще се случи най-голямата трагедия, а и ще сме изцяло неподготвени. Стратегията за адаптация е критично необходим елемент. Тази стратегия с конкретни мерки ни прави добре подготвени за един бъдещ негативен сценарий. Тогава финансовите щети няма да бъдат толкова значими и жертвите ще са много малко, защото населението ще е подготвено как да отреагира.

Какъв е съветът Ви към младите българи по отношение на климатичните промени и бъдещето на България?

Младите хора са носители на новия дух и бизнес инициативност. За мен е важно те да осъзнаят, че бъдещето им зависи от тях, че когато човек е амбициозен, промените се случват. Да осъзнаят, че имат много голяма възможност да променят България. Първата най-важна стъпка е да се информираме и да се ангажираме, втората да разберат че не са сами и да намерят приятели, поддръжници и партньори.

Темата за климатичните промени е плашеща понякога, но аз апелирам младите хора да приемат това предизвикателство като една необятна възможност за по-добър свят, в който те ще живеят, диктуват и променят правилата. Младите хора навсякъде по света са активно променящите ситуацията и решаващи проблеми. Те могат да настояват бизнеса и политиката да се променят. Бъдещето е в техни ръце.

Какъв е съветът Ви към българския бизнес?00000000000000000

Българският бизнес, ако има желание, сега е момента да използва шанса за лесно постижима икономическа промяна. Нашата икономика е малка и гъвкава и ние можем бързо да я променим. В рамките на усилията само на едно правителство или на едно поколение млади хора, може да се осъществи промяната. Нужни са повече амбициозност, увереност и екипна работа за постигането на една цел.

Ние от WWF винаги сме на разположение да помагаме с каквото можем и точно затова работим и си партнираме много активно с бизнеса, както и в сферата на образованието.

Въпросите зададе: Мария Иванова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *