Български ученик направи световно постижение по химия и биология
Българският ученик Виктор Лилов е единственият европеец в топ 10 на Международната олимпиада по биология (IBO) 2024. Със спечеления златен медал на IBO 2024 той записа и световно постижение: Виктор единствен в света за цялата история на олимпиадите е носител на златни медали от двете най-престижни международни състезания по биология и химия – Международната олимпиада по биология и Международната олимпиада по химия (IChO).
Виктор постигна безпрецедентния дубъл след като спечели златен медал от Международната олимпиада по химия в Швейцария през 2023 година, където участваха ученици от 88 държави, а само преди дни той спечели и златен медал от Международната олимпиада по биология в Казахстан, където се състезаваха представители на 81 държави. Виктор има и злато от Международната Менделеевска олимпиада през 2024 и с това има три златни медала от трите най-силни състезания в света по химия и биология.
В световен мащаб е рядко явяването на олимпиади в повече от една наука. Нивото на големите международни олимпиади е много над училищно и подготовката изисква години фокус и упорит труд. Спечелването на медал в две дисциплини е свръх постижение, а два златни е уникално явление.
Само след дни Виктор ще участва в Международната олимпиада по химия 2024 в Саудитска Арабия. Ако там спечели злато, той ще надгради собственото си световно постижение и ще направи още по-трудно за следващите поколения да го подобрят.
Повече за Виктор Лилов:
Виктор започва да се занимава с биология от 6 клас, а от седми неотлъчно участва на националната олимпиада по биология и ЗО. Любопитството му събужда учителката му г-жа Миглена Георгиева, СМГ. Освен членовете на националната комисия и ръководителите на отбора проф. доктор Албена Йорданова, гл. ас. доктор Радослав Александров, докторант Теодор Трифонов, принос към подготовката на Виктор има Здравко Иванов, медалист от близкото минало по лингвистика и биология, бакалавър от Сейнт Андрюс, Великобритания и в момента магистър в Биологически факултет на Софийски Университет.
Интересът си по химия Виктор открива в 9 клас, когато взима участие в националните кръгове на олимпиадата. Учителят, който го запалва е г-н Борис Толев, СМГ. Освен членовете на националната комисия и ръководителите на отбора доц. доктор Донка Ташева, проф. доктор Пенка Васлилева (IChO), доц. доктор Христо Чанев, гл. ас. доктор Даниела Цекова (IMChO), принос към подготовката на Виктор има Евгени Стателов, златен медалист по химия, а в момента магистър в Байройт, Германия.
Виктор е единственият български ученик, който два пъти поред (през 2023 г. и 2024 г.) достига участие в националните отбори на България и по химия, и по биология и печели медали на международните олимпиади. Той е и най-добрият ни олимпиец за 2023 от всички международни олимпиади по науки. През 2024 Виктор е с най-добър резултат в страната по химия и биология и на националния, и на подборния кръг.
Най-високите световни олимпийски отличия на Виктор досега са:
- Злато, Международна олимпиада по биология 2024
- Злато, Международна Менделеевска олимпиада 2024
- Злато, Международна олимпиада по химия 2023
- Сребро, Международна олимпиада по биология 2023
- Сребро, Международа Менделеевска олимпиада по химия 2023
- Международа олимпиада по химия 2023 – част от националния отбор, предстои явяване
Тази година 17-годишният Виктор Лилов завърши СМГ с класен ръководител легендарният преподавател по математика Иван Симеонов. Виктор ще продължи своето образование в Кеймбридж, Тринити Колидж в специалност „Природни науки“. В един от най-добрите университети в света е привлечен от един от петимата най-добри учени на органичната химия – проф. Стивън В. Лей. Наесен Виктор ще започне да върви по стъпките на учените от Тринити Колидж, Кеймбридж, които са наградени с 34 Нобелови награди (от общо 121 получени от членове на Университета в Кеймбридж). Членовете на колежа са получили четири медала Фийлдс, една награда Тюринг и една награда Абел. Сред възпитаниците на Тринити са бащата на емпиризма Франсис Бейкън, шестима британски премиери, физиците Исак Нютон, Джеймс Клерк Максуел, Ърнест Ръдърфорд и Нилс Бор, математиците Сриниваса Рамануджан и Чарлз Бабидж, поетите Лорд Байрон и Лорд Тенисън, писателите Владимир Набоков и А.А. Милн, историците Лорд Макаули и Г. М. Тревелиан и философите Лудвиг Витгенщайн, Бъртранд Ръсел и Г. Е. Мур.