Цветанка Апостолова, художник: Чудесата ще започнат да се случват тогава, когато влагаме повече енергия в мечтите си, отколкото в страховете си

Може ли един художник да бъде чиновник в…патентно ведомство? Не се усмихвайте. Погледнете картините на Цветанка Апостолова. Тя работи там от 2003 година. Рисува отскоро, но вече има своята първа самостоятелна изложба в Карол. Тя не случайно се нарича „Ново начало”, защото буквално в живота й започва нещо ново, след сбъдването на една голяма мечта. Първите покупки на картини бяха направени още преди официалното откриване. Всичко това стана възможно заради участието й в Арт семестър 2017. Там именно от майка на три деца, старши експерт в Патентното ведомство на Република България, завършила Техническия университет, Цветанка започна новото си начало като художник.

Как ще се представяте от тук нататък? Цветанка Апостолова – художник? Какво ще казвате за себе си?

Честно казано не знам как ще се представям, защото това което съм завършила няма нищо общо с рисуването. Просто обичам да рисувам и в бъдеще ще продължавам, може би: Цветанка Апостолова – художник по душа.

Новото начало постави Арт семестър. Какво Ви провокира да се включите в това необичайно обучение по финанси за хора на изкуството?

Да, това е моето Ново начало. За мен Арт семестъра беше предизвикателство, което трябваше да преодолея. Давам си сметка колко финансово съм неграмотна. В училище ни учат на всичко останало, но не и на финансова грамотност. Тук е мястото да благодаря на Карол за това необикновено обучение, което организира за хора като мен.

Какво се случи в Арт семестър?

Пеперудата преди да стане такава, първоначално е гъсеница, след което претърпява трансформация и се превръща в красива пеперуда. Нещо такова се случи и с мен, тоест претърпях трансформация. Промени ми се коренно гледната точка и начина на мислене. Отговорих си на много въпроси.

Колко и какви творби създадохте по време на творческата седмица в Арт семестър?

Когато имам ограничение във времето, обикновено нещата не ми се получават, но когато ми е леко на душата нещата ми се подреждат от само себе си. По време на творческата седмица успях да нарисувам само една картина с пролетни цветя.

Какво Ви вдъхнови да творите през тези няколко дни до финала на Арт семестър?

Информацията която получих образно казано „освети” тъмните места които ме плашеха, което от своя страна ми помогна да си върна духовното равновесие, и когато си спокоен и си наясно с това което искаш, то тогава нещата ти се получават по лесно.

Първата Ви самостоятелна изложба в Карол беше успешна, с не малко продажби. Какво научихте от нея за себе си, за творчеството си?

Благодаря на Карол, че ми предостави абсолютно безвъзмездно да направя моята първа самостоятелна изложба. Често казано не очаквах да продам нещо. Благодаря на семейството ми и приятелите, които въпреки ангажиментите си успяха да дойдат и да ме подкрепят. Това което научих, е че трябва да вярвам повече в себе си, и че това което създавам не оставя хората безразлични.

Как колегите от патентното ведомство и приятелите Ви възприеха в това ново амплоа?

Не можеха да повярват, че рисувам, защото се познаваме от толкова много години и изведнъж виждат картина, а отдолу моето име. Обикновено реакцията им е:
„ – Ама ти рисуваш ли?! От толкова време се познаваме и аз да не знам.”

Е, и аз доскоро не знаех, че мога да рисувам .☺

Децата и съпругът подкрепят ли Ви в тази нова изява, която изисква много време?

Те първи повярваха в мен и ме насърчиха да продължа. По време на изложбата се вълнуваха заедно с мен и участваха активно в подготовката и.

Не са много хората, които се осмеляват да направят една толкова различна крачка в кариерата и личния си живот, за да правят това, което истински ги вдъхновява. Какво Ви даде смелост да рисувате и да показвате творбите си?

Идва такъв момент в живота на човек, когато възгледите се променят и виждаш света с други очи и тогава си казваш: „Стига!”. Ако се страхуваш и си седиш вкъщи, нищо не правиш по въпроса, продължаваш да вършиш старите неща и не се развиваш, то тогава какъв е смисъла. Разбира се ще има критики от рода на: „Какво разбира тя от рисуване?”, „Не е завършила академията.”, „Носа е по-дълъг.”, „Не се смесва зелено с  …..” и така на татък. На въпроса ще ви отговора с една мисъл на Елинор Рузвелт: „Правете това, което усещате в сърцето се, че е правилно… така или иначе ще бъдете критикувани. Ще ви заклеймят, ако го направите, и ще ви заклеймят, ако не го направите.”

Освен мотивация и подкрепа за изкуството Ви, Арт семестър даде ли Ви финансови знания, които са полезни и сега, няколко месеца след приключването на обучението?

Разбира се, това което научих ми е много полезно, но продължава да се само обучавам, и колкото повече научавам, толкова повече установявам, че има още много неща да науча.

По какво прилича светът на финансите на изкуството?

В изкуството, когато си в хармония със себе си се получават най – красивите картини, и в света на финансите е същото, само че там картините се рисуват с цифри. Ако всички са щастливи и позитивно настроени, то има ръст на пазара и графиката върви нагоре, но ако на някого не му е комфортно, то графиката пада надолу.

Какво Ви вдъхновява в ежедневието?

Децата ми. Когато те погледнат, както само те умеят, сърцето те стяга и си казваш: „Не се отказвай, трябва да продължиш!”

Ако трябва да кажете само едно изречение на някого, за да го мотивирате да се довери на таланта и вдъхновението си и да поеме по пътя на изкуството, независимо с какво се занимава, изречението е…

„Чудесата ще започнат да се случват тогава, когато влагаме повече енергия в мечтите си, отколкото в страховете си.”