Теодора Борисова, фотограф: 9 Academy дава среда, в която и най-лудата мечта ще намери своя почитател

Teodora Borisova 1

Теодора Борисова е детски фотограф, който възприема света и преживява случващото се около нея през обектива. Младото момиче вярва, че мечтите присъстват в живота на хората, за да ги водят напред и да ги карат да се усъвършенстват. Пред образователния сайт Uchi.bg тя сподели, че участието й във втория сезон на 9 Academy я е накарало да повярва, че няма невъзможни неща и е помогнало мечтата й да се сбъдне.

Въпрос: Представи себе си – с какво се занимаваш, какви са интересите ти?

Отговор: От началото на годината гордо и с усмивка казвам, че съм фотограф. Детски фотограф. Изключително фокусирана върху целите си. Дейна дотолкова, че дори и сънищата ми са ангажирани с визуализиране на фотосесии, снимки, деца и проекти в тази област. Интересите ми към момента все повече се концентрират върху децата. Това се изразява в изучаване на поведението им и типични за определена възраст неща. Информация, която ми е необходима, за да върша работата си спокойно и уверено, разгръщайки творческия си поглед над тях.

Интересувам се също от постоянното усъвършенстване на човек. Вярвам, че у всеки е заложен потенциал за развитие, че мечтите присъстват в живота ни, за да проявим онази човешка сила и упоритост, която може да ни изведе напред. Ето защо се интересувам от литература и събития по темата, както и експериментирам със себе си. Бих искала да спомена и за интереса ми към пътешествията – поставила съм си за цел да измина пеша El camino de Santiаgo в Испания, което ще завърши с изложба, разбира се.

Въпрос: Защо избра фотографията за своя професия?

Отговор: Аз виждам света през обектива, наблюдавам го и си представям отделни кадри. Изпитвам истинско щастие, когато запаметя в снимка човешката емоция. Така подарявам спомен за цял живот. Не знам дали усещате с каква любов говоря за самото снимане, но дори сега мислейки над отговора ми – сърцето бие лудо. Ако нещо ти носи такова вълнение, то не бива да го изоставяш, а ако все пак проявиш глупостта да го направиш – то ще се върне отново при теб.

Така избрах фотографията за своя професия – изоставих я, забравих за съществуването на фотоапарата и тръгнах по пътя на “работещия в офис човек”. Път, в който аз – творецът се лутах цели две години. Научих много, придобих нови умения, които използвам и сега, затвърдих ценностите си и изведох приоритетите, но не изпитвах онова вълнение. Бях влезнала в ужасна рутина. В търсене на онази емоция станах част от второто издание на 9 Academy, а истината е, че хората там ме провокираха отново да протегна ръка към фотоапарата.

И сега след като съм била и от двете страни – твърдо съм застанала от тази на фотографията. Така се роди и The Rainbow Photography – за сега само като страница във facebook, където споделям снимки на децата, които снимам. Следващата стъпка е създаването на блог под същото име, защото правя фото разкази, които искам да съхранявам в мое лично виртуално пространство.

Въпрос: Кой е най-впечатляващият кадър, който е улавял обектива ти?

Отговор: Кадърът, за който винаги ще разказвам e от един хип-хоп фестивал, на който присъствах преди няколко годин в Смолян. Отивайки там знаех, че ще срещна интересни хора, но не и човек, от който ще науча нещо без дори да съм говорила с него. Човек, който е преминал границата на невъзможното – той танцуваше с протеза на крака си и всички бяхме много впечатлени. Правейки поредното движение в своя танц, той протегна ръка и махна протезата, за да продължи да танцува без нея. Успях да уловя точно този момент. Лично аз определям този кадър за най–впечатляващ. Това е снимка с послание, защото в подобни действия се изразява силата на мечтите, за която споменах малко по-горе.

Въпрос: Правиш фото разкази за деца. По-лесно или по-трудно е да се работи с децата?

Отговор: Да, моята мисия е да разказвам за най–характерните черти на всяко дете чрез снимки. Виждам смисъл в това, защото знам колко много характер има в едно такова малко човече и аз искам да го заснема и свържа смислово в кадри.

Да се работи с деца е предизвикателство. Не бих дала определение като „лесно” и „трудно”. Не чувствам никакви притеснения в общуването ни – скачам с тях, смеем се и е много забавно. Изпитвам истинска наслада да прекарваме време заедно и съм сигурна, че те го усещат. Така контактът помежду ни се случва някак естествено – без нагласи, без пози. С децата няма сценарий – всичко се променя доста бързо и трябва да имаш търпението да изчакаш моментите, а на мен тази динамика ми харесва.

Така например две от по-малките деца, които снимах, направиха абсолютно едно и също нещо на фотосесиите в домовете им. Бях взела декор със себе си, подредихме го, а на тях им се стори толкова интересен, че застанаха с лице към него и с гръб към обектива ми. В такива ситуации не можеш да кажеш “Хайде обърни се, остават още 20 минути до края на сесията”. Това, което правиш е да станеш част от момента, да гледаш заедно с тях и да видиш историята, която да разкажеш. Откривам голямо очарование в точно това поведение, което е типично за децата. С възрастните е малко по-различно.

Teodora Borisova 3Въпрос: Как 9 Academy ти помага в твоята работа?

Отговор: 9 Academy ме върна към моята работа и там поставих началото на The Rainbow Photography. Преди това аз просто вършех някакви неща за някой друг, бях забравила за мечтите си. Не подозирах, че мога да ангажирам всяка част от себе си с една идея. Имах изградено мнение, че “това не е за всеки” и аз все пак може би не съм от “онези хора” – академията промени това. Помогна ми да се фокусирам, да определя целите си и да чуя онова гласче в главата ми, което казва „Аз мога тук и сега – утре ще бъде късно.”

9 Academy дава среда, в която и най-лудата мечта ще намери своя почитател, при нас просто няма невъзможни неща. Имам усещането, че ние оказваме силно влияние един върху друг без напълно да съзнаваме това. Понякога е нужен само един разговор, за да прегърнеш мечтата си смело и да я осъществиш. С някои от нас се случи точно така. Най–хубавото е, че никога не си сам. Ние в академията сме хора на действието, с големи сърца и вяра във възможностите си. Благодарна съм, че съм част от тях.

Въпрос: Какъв е съветът ти към младите хора, които искат да се занимават с фотография?

Отговор: Да отворят широко очите си и да наблюдават света около себе си, да вникват в ситуациите и емоциите с цялото си сърце. Да комуникират с природата, сградите, улиците, хората и всичко, което снимат. Това, което правим нито започва с натискането на копчето на фотоапарата, нито приключва с него. Зад една снимка стои мисъл, стои история. Ако това е пропуснато, хората разбират. Сетивата ни са достатъчно чувствителни, за да долавят повърхностно свършената работа. Това, разбира се, би могло да бъде обръщение към всички, не само към тези, които се занимават с фотография.

Въпросите зададе: Мария Иванова

——————————————————————————————————————————–