С какви предизвикателства се сблъскват българските студенти при образованието в чужбина?

Интервю с Ивона Кръстева, бивш студент по Криминология в University of Portsmouth

-Разкажи ни как се насочи към образование в чужбина?

Бях на 14, когато реших, че искам да уча в чужбина. Бях твърде малка, за да мисля рационално за образование, кариера и реализация, по-скоро ми хареса идеята да видя какво е. Предизвикателството бе това, което ме накара да избера този път.

-Какви бяха ползите от това решение?

Определено станах много самостоятелна. Преместих се в Англия, когато бях на 19 години и трябваше да разчитам само на себе си за много неща. Това за мен е един от най-ценните уроци. Също така съм много доволна от университета и образованието, което получих.

-А с какви трудности се сблъска?

В личен план ми беше трудно да свикна с новата обстановка. Що се отнася до университета, трудната част бяха високите изисквания. Там знаех, че няма как да се „скатавам“, а трябва да дам всичко от себе си. Също така беше трудно да наваксам с някои теории, с които съкурсниците ми вече бяха запознати, понеже се учат в училищата в Англия. Смятам, че е необходимо още от България да се включи професионална помощ, за да може все пак почвата да е подготвена. Много полезни са така наречините „Изложения за образование в чужбина“, като например това, което предстои на 29.09 в хотел Интерконтинетал, организирано от ЕДЛАНТА. Те са полезни със съвети от консултанти, с информацията, която се дава от първа ръка – представители на европейски университети. Много студенти, които вече учат също споделят своя опит и така поне малко си подготвен предварително.

-На какво се научаваш като студент в друга страна, чисто житейски, паралелно с образователния процес?

Научаваш се да бъдеш самостоятелен. Също така се научаваш, че трябва да уважаваш страната, в която живееш. Може би се научаваш и че трябва да цениш собствената си страна повече. Поне при мен стана така. Заминавайки в чужбина осъзнах, че всяко място има своите недостатъци, както и своите добри страни. Така се научих да критикувам по-малко и да се опитвам да разбера защо дадени проблеми същестуват.

-Имаше ли културен шок в ежедневно и в образователно отношение? В какво се изразваше той?

Когато живееш в друга страна, няма как понякога да не я сравняваш с родината. В образователно отношение, културният шок, който аз изпитах се изрази в отношенията между студенти и професори. В Англия връзката с професорите беше много по-неформална. Тяхната цел беше да ни поготвят добре, защото нашият успех е показател за добре свършена работа от тяхна страна.

-Какво е съотношението между теоретични и практически занятия в университета зад граница? Успява ли тамошното обучение реално да те подготви за това, което изискват работодателите?

Много зависи от специалността. Аз съм завършила бакалавър Криминология и магистър Международни отношения. И двете специалности са доста теоритични, а практичната им част зависи силно от сферата, към която се насочваш. Мога да кажа, че образованието ми ме подготви добре за кариера в академичната сфера, за всичко останало имам база, която мога да развия със стажове и специализации.

-Защо един студент решава, че не иска да учи в България?

Както казах, аз учих криминология. Бях твърдо решена да уча в чужбина, но от любопитсвто проверих дали някъде тук се преподава Криминология. Тук се набляга на Криминалистика. Затова реших, че за мен ще е по-добре да уча в чужбина.

-Какво трябва да се промени у нас, за да бъдат университетите ни на световно ниво?

Трудно ми е да отговоря, тъй като не съм учила тук. Според мен образователната система в България трябва да се осъвременни, за да отговаря на глобалният свят, в който живеем. Някъде четох, че знанията ни се считат за остаряли близо 5 години, след като излезем от университета (разбира се зависи от специалността). От много познати съм чувала, че тук учат по учебници издадени преди повече от 10 години. Това трябва да се промени.

-Смяташ ли да се върнеш у нас, за да приложиш високата си квалификация на родна почва?

Ако намеря работа, която ме удоволетворява, с удоволстве бих се върнала.