Създателят на бойното изкуство Булджутсу: Пълната ръка невинаги тежи повече от празната

Здравко Пенев се занимава активно с плуване и бойни изкуства в периода 1996 г. – 2007 г. Тренирал е карате шотокан, суй-шин-рю, киокушин, джудо, айкидо, кудо, бойно джу-джутсу, бразилско джу-джутсу, дайто-рю айкибудо, дайто-рю айки-джутсу. През 2009 г. създава универсалното бойно изкуство Булджутсу и получава титлата Атараши. В края на 2016 г. получава и титлата “Лъв”, която се е давала през вековете само на войните.

-Здравейте, Здравко! Вие сте създател на българското бойно изкуство – Булджутсу. Бихте ли ни разказал повече за него?

-Булджутсу е българско бойно изкуство, което има една основна цел – приложение във всяка една ситуация и максимално бързо неутрализиране на нападателя, но има и една съвсем друга част от Булджутсу и тя е играта. Това е частта, в която се борим на земя, работим над ударната техника, учим специфични хвърляния, които имат по-малко приложение. Това е спортната част от 100 техники.

Булджутсу може да се тренира от деца в ранна детска възраст – от 4 години до цели 65 години, благодарение на изключително големия брой техники и лекота в изпълението им. Без излишна сила, много движения…

-Как се роди идеята? Как беше осъществен процесът по утвърждаването й и трудно ли беше? Как изобщо човек може да въведе бойно изкуство в България?

– През 2007 г. ме нападнаха трима души и срещу тях се отбранявах със смесени от мен техники в дадения момент. С един джудист и борец тренирахме от сутрин до вечер две години над тези характеристики, основната от която е лесно приложение в ситуации на по-силен противник, по-бърз и по-ловък.

Въвеждането не беше трудно, защото правех това всеки ден и не го чувствах като задължение, а като една тренировка.

-С какво Булджутсу се различава от традиционните бойни изкуства? А по какво си прилича с тях?

Това е едно крайно различно бойно изкуство, защото в него се съчетават методи и движения от спортове и изкуства извън бойните. Традиционните дисциплини работят над основен тип техника като удари и хвърляния. При нас всичко се тренира еднакво: ударна техника, хватова, хвърляща, техника на земя, както с или срещу оръжия.

-А смятате ли, че нещо му липсва? Има ли поле за усъвършенстване?

Булджутсу е отворена система и с всяка една тренировка всичко се променя малко или много.

-Какво послание искахте да предадете със своя прочит на азиатските системи за самозащита?

-Аз уважавам всички бойни изкуства и те са не по-малко практични от Булджутсу, но идеята на нашия стил е човек да се научи да се пази не само по-бързо, но и да може да се справя в повече видове ситуации.

-Колко хора сте обучил досега и колко Ви посещават в момента? Успяхте ли да намерите своя кръг от съмишленици в начинанието?

-Доста хора за 8 години са получили високи степени при нас с голямо усилие.  Имаме във всяка зала по 5 групи: висша категория, самозащита, среден клас, начинаещи  и деца.

-Къде можем да намерим Булджутсу?

-Във Фейсбук страницата ни е достъпна информация за залите, часовете , допълнително видео, снимки и други.

-Как и кога Вие самият се заинтригувахте от бойните изкуства? С какво Ви плениха? Защо бихте ги препоръчал на останалите хора?

Още от дете. Майка ми ме записа да тренирам шотокан-карате, защото децата ме биеха още от детската ясла. Бойните изкуства дават едно спокойствие, стига да се тренират правилно и с подходящия учител. Няма лоши бойни изкуства, има лоши треньори. Както са казали хората, повторението е майка на знанието, но не можеш да учиш хората на едно и също нещо постоянно. Всеки знае, че е повторението на техниките води до тяхното научаване, но днес хората искат да учат все по-атрактивни и различни неща. Това важи дори и децата.

-Кои са най-важните качества за успех? Какво не бива да си позволяваме при тези дисциплини?

Най-важното качество е постоянството и редовното трениране, както и желанието преди всичко. Не бива да позволяваме да ни победят мързелът или оправданията.

-Как практикуването им променя начина на живот? А как променя мисленето?

-Обичам да давам примера с ръката – пълната ръка невинаги тежи повече от празната. Мога да кажа, че животът ти се променя коренно, стига да се тренира сериозно и с желание, но за жалост много хора си поставят бариери с това колко време да тренират и на какво да се научат. Без изключение, тези хора се научават на много малко. Тренирането е процес без край, дори аз не съм развил всички мои умения.

-Силно застъпени ли са бойните изкуства у нас? Имат ли много почитатели?

-Бих казал, че преди 10 години имаше петорно по-голям интерес към всички спортове и го разбирам до голяма степен. Поскъпването на тренировките в повечето зали вероятно е една от причините.

-Смятате ли, че държвата би могла да участва в насърчаването и развитието на този спорт?

-Разбира се, че би могла, но до този момент подпомагат само чужди организации и хора.

-А как Вие възнамерявате да продължите работата си, след създаването на българска дисциплина, коя е следващата цел?

Определено това не може да се нарече работа, а просто казано начин на живот. Най-високата цел е да се тренира от всички спортове. Целта ми е да се победя негативното в хората и да гледаме само напред. Оттам идва мотото на българският стил “Яростен като природата“.