ИПИ: Нереформираната образователна система е причина за високата младежка безработица у нас

39777-180x180Анализ на Института по пазарна икономика (ИПИ) посочва, че динамиката на младежката безработица в България за периода 2004-2013 г. следва общите европейски тенденции. В същото време икономическата активност на младите българи е традиционно по-ниска, а включването им на пазара на труда – по-трудно, заради редица фактори на местната среда.

Както съобщава Projectmedia.bg, нереформираната образователна система, структурните проблеми на пазара на труда, анахроничното трудово законодателство и някои културни особености са сред основните причини за високите нива на младежка безработица у нас. В анализа на ИПИ са разгледани основните проблеми на младите хора при включването им на трудовия пазар и са очертани редица препоръки за справянето с последиците от този процес.

Противно на някои разпространени твърдения, младежката безработица в България не е непропорционално висока на фона на тази в останалата част от ЕС. Когато се анализа феноменът „младежка безработица” е изключително важно да се отчита фактът, че преобладаващата част от младежите на възраст 15-24 години не са икономически активни – най-вече заради продължаващо обучение. По този начин, всеки младеж, който търси работа, оказва много по-голямо влияние върху крайния коефициент на младежка безработица от лицата в другите възрастови групи. Делът на безработните младежи показва съотношението между броя на безработните младежи и всички младежи в съответната възрастова група (включително и неактивните лица). За България този показател е едва 8,4% при 9,8% средно за ЕС.

TU_PlovdivВ същото време, високият дял на трайно безработните младежи в България (един от всеки двама при един от всеки трима за ЕС) е свидетелство за неефективността на провежданите политики за обучение и преквалификация, както и за структурните характеристики на безработицата в страната. Когато се анализира включването на младежите на пазара на труда в България е важно, освен показателите за заетост и безработица, да се разглеждат и тези за икономическа активност като цяло. През първото тримесечие на 2014 г. коефициентът на икономическа активност на младежите на възраст 15-24 г. в България падна до най-ниското си ниво през последните 10 години – едва 25,4%. Наблюдава се рязък спад както на броя на заетите младежи, така и на тези, които си търсят работа. Неблагоприятната тенденция бележи началото си още през последното тримесечие на 2013 г., когато започна да се обсъжда промяна в Кодекса на труда, утежняваща законовите изисквания за провеждане на стажантски програми. Въпреки редица становища против тези промени, включително и от страна на ИПИ, промените влязоха в сила в края на март 2014 г.

За преодоляването на проблема с младежката безработица експертите от ИПИ препоръчват основната част от усилията да се насочат към задържането на младите лица в образователна система и повишаването на квалификацията на лицата с основно или по-ниско образование. В същото време, увеличаващият се по данни на Агенция на заетостта дял на безработните младежи с висше образование налага по-бързи темпове на преструктуриране на програмите в държавните университети. Въпреки това, с оглед на техните конкурентни предимства в сравнение с младежите с по-ниско образование и предвид факта, че държавата е направила или продължава да прави инвестиции в голяма част от младите висшисти под формата на субсидии за обучение, акцентът трябва да се насочи към младежите с по-ниско образование, категорични са анализаторите.

Според тях младите висшисти са основните участници в програмите за младежка заетост в 01държавните и местните администрации. Последните, обаче, са с доказана ниска ефективност и трябва да бъдат ограничени за сметка на развитието на по-активно партньорство между частния сектор и образователните институции. Често държавните и местните администрации нямат необходимост от стажанти. Това е външно вменен ангажимент, който ги поставя в позиция да изпълняват своеобразна социална функция, като служат за платформа за натрупване на трудова практика от младежи, които нямат интерес да обучават или задържат на работа след приключване на периода на стажа. Стажовете в държавната администрация са много често фиктивни и със спорна полезност както за самата администрация, така и за самите младежи, коментират експертите.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *