Да отгледаш знание: Как една зеленчукова градина промени учебния процес

Ако образованието за едни изглежда като определен алгоритъм, утвърден и готов да съществува в тази си форма до свършека на света, за други това е непрекъснато развиващ се процес, който тепърва ще се усъвършенства. И те наистина го усъвършенстват. Противно на очакванията обаче, иновациите не всеки път идват с научно-техническия прогрес – те идват с прогреса на мисълта и на дързостта да разчупиш правилата. Ето една интересна история.

През 2004 г. Тим Бейкър, директор на основно училище “Чарлтън Манър” в Лондон, решил да инсталира градина в двора на учебното заведение. Току що поел ръководния пост, а около обекта имало изоставена земя. На всичко отгоре, дни преди това прочел статия, според която градските деца нямат идея откъде идва храната вкъщи и заключил, че ние, като общество, сме се отделили от храната като процес на прозиводство. Причината е ясна: селското стопанство не намира място в съвременните учебници.

Така Бейкър видял градината като възможност за децата да се учат в реално време, в открит контекст, като в същото време разбират откъде идва тяхната храна и проумяват важността от яденето на плодове и зеленчуци. Директорът искал да засегне всички практически и косвени аспекти на производството: жизнени цикли, цъфтящи растения, опрашване, адаптация, творческо писане и разработване на доклади по темата. Той вярвал, че в градината може да се преподават много теми, като същевременно се увеличават нивата на активност сред подрастващите и се насърчава работата в екип.

Естествено, имало е и поведенчески елемент. Докато повечето учители се сблъскват с оправдания като „Не бях аз“ и „И другите така правят“, тук е възпитавано чувство за отговорност. Целият екип на училището извел учениците извън зидовете и ги поставил в реални ситуации с практическа роля.

Четири години по-късно, градинарството се превърнало в сърцето на учебната програма. Добре познатите задачи с творческо писане поели изцяло ново значение на фона на градината, докато децата приемали гледките, звуците и работата като вдъхновение. При математическите задачи те играели край цветни лехи, вместо да разчитат на класическите рисунки в учебниците. Създавали дори графики чрез наблюдение на поникването на слънчогледа и записвана информация за времето от метеорологичната станция и очертавали нейните ефекти.

Все пак и тази инициатива не е минавала само гладко. В началото Бейкър се борил с отказа на някои учители, според които имало риск от влошени поведенчески проблеми – ако децата не могат да се контролират в класната стая, как това може да стане навън? Но скептиците също приели идеята добре, след като видели осезаемата промяна в поведението на тези ученици. Децата работили като екип, изпълнявали задачите си и поели пълна отговорност за обгрижването на растенията.

 

Друга пречка през изпълнението на идеята е било финансирането. Трябвало е да се намерят пари от училищния фонд за градинар на пълен работен ден, помощен персонал, ландшафтен архитект и осигуряването на такива също е била нелека задача.

„Общността, в своите различни форми, е голямо нещо за нас. Продуктите от градината се продават в училищния магазин, управляван от децата през делничните дни. Родителите идват и си купуват  домати, картофи, яйца, мед… Много нашите зеленчуци достигат също до местния ресторант и до щанд на „Бороу маркет“ в централен Лондон. Това ни помага да насочим средства обратно към градината“, споделя училищният директор.

„Допълнителното финансиране ни помогна да купим ресурси като градински инструменти, по-големи и по-скъпи растения, като овощни дървета и други“, добавя той.

Образователните експерти са запалени привърженици на училищните градини, които пък вече не са единичен случай в Обединеното кралство. Те посочват няколко аспекта на благородното занимание: учене, повишаване на благосъстоянието и разбиране за природата. Изследванията показват, че училищата и учениците са обогатени от отглеждането на храна и поведението, придобото чрез тази работа. Изследователите също така смятат, че всяко външно занимание добавя стойност към всекидневния материал в класната стая.

„Бих се съгласил. Градината преобрази училището и осигури прекрасни възможности за учене за децата. Тя обедини общността по красив начин и продължава да я развива. Ето защо за мен градина под каквато и да е форма – от залесени парцели до шепа импровизирани контейнери, висящи кошници или первази – трябва да се разглежда като основно учебно средство за всички училища“, заключава Тим Бейкър.

Автор: Катя Димитрова