Вирджиния Улф и знаменитото есе „Собствена стая“

Още на 5 януари „Колибри” ще зарадва ценителите на модернистична проза с емблематичното монографично есе на Вирджиния Улф „Собствена стая“. Преводът е на Иглика Василева.

Собствена стая“ (176 стр., цена: 18 лв.) съдържа два доклада, изнесени от Вирджиния Улф пред Сдружението на творците в женските кеймбриджски колежи „Нюнам” и „Гъртън” през октомври 1928 година. С тънкия си усет за литература Вирджиния Улф ги доразвива и разширява, като хвърля поглед назад във времето, за да установи с тъга, че без елементарното човешко право да разполага със собствено пространство, жената дълго време е била лишавана и от възможността да твори, да обогатява литературата със своето въображение и светоглед. „За писателя е пагубно да мисли за собствения си пол, когато твори. В ума на твореца мъжкото и женското трябва да си сътрудничат – само тогава процесът може да бъде завършен”, настоява Улф. И досега се спори дали приносът на това блестящо есе е по-голям за модерния феминизъм, или за модерната женска литература. Везните клонят повече към литературата, където Улф осветлява неизвестни дотогава имена на писателки и разгръща нови хоризонти на тълкувание за творбите на известните.

Родена през 1882 г. в Лондон, Вирджиния Улф е сред иконите на литературния модернизъм – редом с Джеймс Джойс и Марсел Пруст. Автор на забележителни романи, разкази и есета, Улф е изкусна в употребата на повествователната техника поток на съзнанието. Българската публика я познава чрез романи като „Госпожа Далауей“, „Към фара“, „Нощ и ден” и „Стаята на Джейкъб”. Сборникът „Литературни есета” предлага креативна рефлексия върху литературата, а есето „Собствена стая” е поредно доказателство за богатството на нейния белетристичен дар.

 

 

Собствена стая

„Но, ще кажете вие, ние ви помолихме да говорите за жените и литературата – какво общо има това със собствената стая?“

Какво е общото, ще разбере всеки, когато отвори това неповторимо есе на знаменитата английска писателка. Озаглавено „Собствена стая“, то включва два доклада, изнесени от Вирджиния Улф пред Сдружението на творците в женските кеймбриджски колежи „Нюнам” и „Гъртън” през октомври 1928 г., които, разбира се, тя доразвива и разширява. С тънкия си усет за литература, която е целият неин живот, Вирджиния Улф хвърля поглед назад във времето, установявайки с тъга, че без елементарното човешко право да разполага със собствено пространство, жената дълго време е била лишавана и от възможността да твори, да обогатява литературата със свои мисли, със своето въображение и светоглед. И досега се спори дали приносът на това забележително есе е по-голям за модерния феминизъм, или за модерната женска литература. Везните клонят повече към литературата, където тя изважда на бял свят неизвестни дотогава имена на писателки и доосмисля творбите на добре известните ни, дори се опитва да си представи какво би станало, ако Шекспир имаше сестра, „необикновено талантлива сестра, нека я наречем Джудит“.

 

 

Вирджиния Улф

Вирджиния Улф (1882-1941), родена Аделайн Вирджиния Стивън (на английски Virginia Woolf, Adeline Virginia Stephen) е британска романистка и есеистка, която заради репутацията си е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на XX век.

Между Първата и Втората световна война Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга „Блумсбъри“. Между най-известните й творби са романите „Госпожа Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *