БСК ще разработи онлайн базирана информационна система за стажове

Среща-дискутия за възможностите за подобряване качеството на висшето образование в България
Среща-дискутия за възможностите за подобряване качеството на висшето образование в България
Среща-дискутия за възможностите за подобряване качеството на висшето образование в България

Онлайн базирана информационна система за предлагане и търсене на места за стажуване възнамерява да разработи Българската стопанска камара (БСК).

Стъпката идва в отговор на един от основните проблеми, поставени от ректорите на висши учебни заведения по време на проведена на 11 октомври среща с ръководството на камарата.

Срещата, посветена на възможностите за подобряване качеството на висшето образование у нас, се проведе по покана на БСК. Поводът бяха оповестените преди около месец предложения на камарата за реформа на образователната система, в контекста на отправените към България препоръки от Съвета на ЕС в края на юли т.г.

„Студентите трябва да имат умения да се адаптират към бързо променящия се свят. Работодателите търсят комуникативни, иновативни, решаващи проблеми, критично мислещи и работещи в екип кадри”, каза при откриването на срещата изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. В същото време, той изрази тревога, че е налице сериозно разминаване между търсенето на работна сила с определена квалификация и умения и излизащите от системата на образование. „Не се следи квалификационната и възрастовата структура на специалисти и квалифицирани кадри по отрасли. Има опасност от „оголване” на цели отрасли”, каза изпълнителният председател на БСК и цитира данни от последното преброяване на населението, според които от общо 1 140 000 висшисти у нас, 356 000 са на възраст над 50 години, а тези под 30-годишна възраст са едва 200 000 души. Паралелно с това, над 100 хил. са неграмотните, а 1 300 000 са лицата с основно и начално образование сред 15-64-годишните българи. „С хора с основно образование и с неграмотни не може да се гради модерна икономика”, категоричен бе Божидар Данев.

Той представи основните предложения на БСК за реформа на системата на образование, едно от които е финансирането на университетите от страна на държавата да става независимо от тяхната форма на собственост, а чрез прилагане на принципа „парите следват студента”. Именно това предложение предизвика най-бурни дискусии и, очаквано, идеята срещна неодобрението на представителите на държавните ВУЗ и бе подкрепена от частните университети. В резултат от разгорялата се дискусия по проблема, участниците се обединиха около тезата, че трябва условията за финансиране на университетите да са еднакви за всички, но и при изравняване на критериите и условията за контрол върху тяхната дейност.

„Системата на образование страда основно от недостатъчно финансиране, има неравнопоставеност на формите на собственост, бави се въвеждането на съвременни интерактивни форми на обучение, не се осъвременяват методиките на обучение и материалната база, застарява преподавателският състав, изгубена е връзката между отделните степени на образование”, изтъкна Божидар Данев. Според него, средствата за образование, отделяни ежегодно от държавния бюджет, трябва да бъдат сериозно увеличени. Изпълнителният председател на БСК посочи, че средно в ЕС се отделят 5,6% за образование, в страни като Естония, Дания, Швеция, Франция, Чехия и Англия този процент е между 6 и 8, а в България е 3. „Трябва постепенно да вървим към доближаване на структурата на държавния ни бюджет към тази на бюджетите на другите страни от ЕС”, смята Божидар Данев.

„Всички са за увеличаване на средствата за образование, но преразпределителната маневреност на бюджета е малка”, опонира главният секретар на Министерството на образованието, младежта и науката Красимир Вълчев. Според него, трябва да се търси баланс между академичната (тази на университетите) и потребителската (тази на бизнеса) концепция за качество на образованието. Той изрази подкрепа за тезата на БСК, че трябва да се търси по-висока ефективност на вложените в образование публични средства, като сред критериите за насочване на държавното финансиране трябва да е и реализацията на кадрите, излезли от съответния университет.

Според изпълнителния председател на БСК трябва да се опростят процедурите за допускане на частните инвестиции в публичната образователна система, да се въведат данъчни и други финансови стимули за въвличане на бизнеса в процеса на дофинансиране на образованието и да се активизира участието на бизнеса в управителните тела на университетите. Специално внимание трябва да се обърне върху изграждането на т.нар. меки умения у студентите и да се създадат единни стандарти за специфичните професии. Според Божидар Данев, необходимо е да се работи за непрекъснато повишаване на квалификацията на преподавателския състав  от всички образователни степени (и периодично да се атестира), както и да се насърчават стажовете на преподаватели в предприятията.

Що се отнася до прогнозирането на нуждите от кадри за пазара на труда, изпълнителният председател на БСК изрази позиция, че това не може да стане без активната намеса на държавата. „Държавата трябва ясно да определи какви са нейните икономически приоритети, какви големи проекти възнамерява да развива – ще строи ли, например АЕЦ, или не, за да е ясно ще са нужни ли специалисти за АЕЦ, или не”, категоричен бе Божидар Данев. Зам.-ректорът на Бургаския свободен университет доц. д-р Милен Балтов, изрази мнение, че трябва да се мисли за създаване на „защитени специалности” – такива, които не се търсят към момента, но са важни в перспектива за обществено-икономическото развитие. Също така, трябва да се прави диференциация на финансирането, като се отчита ресурсоемкостта на отделните специалности.

Според главния секретар на Министерството на образованието, младежта и науката, никому не е по силите да прогнозира дългосрочно нуждите на пазара на труда от специалисти с определена квалификация. В тази връзка Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, опонира, че в момента Министерството на труда и социалната политика работи именно по такъв проект, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси”. Според него, не само че не е невъзможно прогнозирането на търсенето на работна сила, нещо повече – трябва да се работи за прогнозиране на промяната в уменията. „Изискванията към един ИТ специалист, например, се променят с всеки изминал ден и образователната система трябва да следи тези процеси и да се адаптира към тях, за да е адекватна на потребностите на работодателите. Проблемът не е, че не се работи, а че всеки работи сам за себе си. Тичаме успоредно по отделни писти и пътищата ни не се пресичат”, описа образно проблема Томчо Томов.

БСК предлага да се пристъпи към актуализиране на държавните образователни изисквания и учебните планове и програми, и привеждането им в съответствие с европейските стандарти за професии и длъжности, както и да се разработят инструменти за валидиране на знания и умения, придобити по неформален път. В тази връзка пред участниците в срещата беше представен разработваният от БСК 4-годишен проект, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, целящ създаване на национална Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила. В рамките на проекта ще бъдат създадени стандарти за компетенциите на над 400 ключови длъжности в 20 възлови за развитието на икономиката сектори. Вече се работи по компетентностните профили в 7 сектора – машиностроене, дървопреработване, хранително-вкусова промишленост, туризъм, електроника, електротехника и металургия. Стандартизирането на изискванията към определени професии и длъжности ще бъде реален механизъм за оценка качеството на обучението и ще направи обучението в българските ВУЗ съпоставимо с това в останалите европейски страни.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *