Биляна Панталеева: В българското образование липсва личното отношение на учителя към ученика

DSC_0418 2Една от социално отговорните образователни инициативи, която набира популярност сред българските младежи, е инициативата Бъдители. Тя обединява успешни представители на различни професии, които искат да дадат личен пример и хъс на младите хора да останат в България.

Един от тези Бъдители е бизнес обучителят Биляна Панталеева. Тя работи по проекти, насочени към образованието, предприемачеството, професионалното ориентиране, развитието на млади таланти, както и стартирането на бизнес идеи.

Пред Uchi.bg Биляна сподели подробности от първото събитие на Бъдители, което се проведе във Висшето училище по застраховане и финанси и разказа от какво според нея имат нужда българското образование и младите личности.


Въпрос: Как премина организирания от “Бъдители” семинар по професионално ориентиране?

Биляна Панталеева: Бях приятно изненадана и очарована от възрастовата разновидност на личностите, които присъстваха. Имаше ученици от 11 и 12 клас на Националната стопанско-финансовата гимназия, където е завършил един от Бъдителите – Явор Панталеев, както и от други училища, а останалите 60% бяха работещи.

Климатичните условия на прекрасния сняг предразполагаха към оставане под топлите завивки, но тези над 60 човека са будни и действащи за своите цели, затова бяха дошли.

Старта обяви д-р Наталия Футекова от ERP Academy с благодарност и приветствие към нас – Бъдителите, а след това даде думата на доц. д-р Григорий Вазов – президент на ВУЗФ. Той изказа възхищението си към инициативата и пълната си подкрепа за развитието й, защото преди години си е мислел, че само той е Бъдител, но сега е впечатлен, че не е единствен.

Последваха четирите професионални и житейски истории: моята, на Минко Лазаров, Явор Панталеев и Емил Лесов. Всеки разказа, какво е учил, какво е работил – плюсове, минуси, поуки.

За мен най-важна е обратната връзка от публиката. След като всички слушаха с интерес, веднага използваха ключовете, за да ги прехвърлят с живота си, бяха приповдигнати, свежи и след 4 часовата инициатива не бързаха да си тръгнат, а напротив – разговаряха и ни задаваха въпроси, това за мен е удовлетворение от добре свършена работа.

Аз разказах професионални и лични истории, които никога не бях споделяла. Забелязах колко трудно човек разказва преживявания от първо лице – АЗ. Свикнали сме да преразказваме истории, правила, мисления на други, а да кажем от себе си трудно умеем. Всеки се интересува от грешките и успехите на другите, за да може да използва поуките и анализите за своя живот. Не случайно някои хора предпочитат да копират бизнеси и идеи, вместо да създават иновации. Предпочитат да “откраднат”, вместо да “родят”. Затова ние заставаме пред обществото, за да покажем една друга гледна точка чрез личен пример.

Като за първо събитие съм доволна. Това, което бих желала да бъде подобрено е училищата, ВУЗ- овете, организациите и др., да бъдат повече ангажирани със събирането на ученици и студенти, за да не ги лишават от висока добавена стойност и мотивация. Радвам се, че имаме вече и следващата покана да гостуваме в Бизнес Клуб УНСС от Николай Неков във втората половина на февруари.

Въпрос: Каква е причината толкова много хора да не успяват да намерят правилния професионален път, въпреки образованието, което получават?

Биляна Панталеева: Стандартното професионално ориентиране в образователната система е следното: добър си по математика, значи трябва да станеш инженер, счетоводител или др. Искаш да станеш лекар и трябва да учиш химия и биология, но не ги харесваш. Завършваш счетоводител или учител и се оказва, че работиш с нежелание професията си.

Моят професионален и житейски опит показва следното, с леки изключения, професионалисти и обичащи работата си са хората, които са имали подобен пример в семейството. Наблюдавайки мама, тати, баба или близък, който с огромна жар и удоволствие работи, това успява да амбицира подрастващия да последва примера. Всеки иска да работи с песен и любов професията си.

Другият вариант е първо да работиш, да усетиш практиката в сърцето си и тогава да запишеш същото да учиш в университет. Все повече университети започват да ъпдейтват теоретичните специалности с практиката. Надявам се много скоро да въведат дуалното обучение – обучение и работа едновременно и за три години младите хора да излизат професионални практици и теоретици.

Въпрос: Какво бихте добавили към методиките на българския учебен процес и какво бихте премахнали?

Биляна Панталеева: Това, което липсва, е лично отношение на учителя към ученика. Всеки индивид от раждането си има нужда и се бори за внимание по един или друг начин. Познати поведения за привличане на внимание са: най-добрия, най-лошия и болния. Съгласна съм, че се учат доста материали, от които няма нужда и обратното. Съгласна съм и че силно отсъства уважението към Учителя, както от учениците, така и от родителите.

Методите, които използваме са практически, игрови, смях, провокиране на аналитично мислене и много личен пример.

Въпрос: Може ли българското образование да се конкурира с това в другите европейски държави?

Биляна Панталеева: Може, но трудно на този етап. Радвам се, че качествените училища, ВУЗ-ове, колежи и образователни организации се увеличават, като преобладават частните.

Въпрос: Защо все повече млади хора избират да учат и/или работят и живеят извън България?

Биляна Панталеева: Защо много хора ходят на гръцкото море, а не на нашето? 🙂 Да, има минуси в образованието, във фирмените политики, но истината е, че всичко идва от самите нас – от нашето мислене. И извън България има и плюсове и минуси. Аз със семейството ми (съпруг и две дъщерички на 8г. и 5г.) пътуваме до различни дестинации и ще кажа, че който не е пътувал той си мисли, че навън е приказка. Мисля си даже, че доста от хората, които избират да учат и живеят в чужбина избират по-лесното, което решение си има своята “цена”. Като малка съм живяла в Куба две години и знам какво е носталгия. Хубаво е да се учи извън България, но апела ми е: Върнете се! Тук имаме нужда от вас.

Останахме тези, които се борят да направят промяна, за да се върнат приятелите ни, за да сме пак заедно. Затова и специфичното на Бъдители е, че тези хора работят и живеят в България пълноценно и щастливо, като искат да дадат личен пример и хъс младите да останат в България.

Въпрос: Получават ли младите хора достатъчно мотивация в училището/университета?

new-logo_09Биляна Панталеева: Не! Учителите се стараят, но са малко. Самите те не са мотивирани. Финансовата част е един от факторите, но не е основен. В основата е учителите да работят по призвание, а колко от тях го правят?

Ние искаме да съдействаме и на тях. Мотивацията ще подейства пълноценно, ако в този процес се включат учители, ученици и родители. Затова приветстваме всички да присъстват.

Въпросите зададе: Стефани Параскова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *