Анжела Минкова: “Винаги има един номер по-голям” или сънища на яве

DSC09087Художничката Анжела Минкова участва в първото издание на Арт семестър, където води и арт шоп с древната техника за рисуване върху вода ебру. Пред образователния сайт Uchi.bg тя разказа за процеса, през който прeминава творецът от идеята до нейното реализиране, както и за приложението на изкуството в живота ни днес.

Представете себе си и Вашето творчество!

Всеки си избира как да бъде човек в зависимост от условията на епохата, в която му се налага да живее. Аз съм избрала да съм художник. И плащам цената на това, което не мога да не правя. Всяко творчество е творение от нищото. Родилата се нова идея, сторила се отначало блестяща, трябва да се защити или отхвърли, и преодолее съпротивата на материала. Творчеството е безкраен преход от един неуспех към друг, но е белязан и с редки победи от постигането на целта – творбата, която да съблазни и научи другия. Така и е вкусът на трофея – получен от битките със себе си е понякога и споделен и чудесен.

Вижте още: Йовица Миленов, стрийт артист: Изкуството е навсякъде около нас

Но овладявайки похватите в изобразяването, всеки момент ме грози и опасността от “началото на края”, когато вече няма да съм творец, а ще повтарям … себе си. За сега това не се случва по незнайни причини – вероятно „програмата” на Духа за мен не е такава. Почти ще се удавя във собствените си произведения. Не знам за другите програми, но вероятно затова малцина издържат в състояние на творчество дълго време.DSC09088

Нищо неподозирайки за предстоящите мъки и възторзи, едва на 4 години, след операция на сливици, съм поискала лист и съм направила първи опит за отразяване на изстраданото. Опит за потъване в тайната. В тайната на свободата, в тайната за духовното изхранване на другите.

От тогава не спирам да искам листа, бои, платна и четки, и всичко свързано с тях – страха пред белия лист и възторга; будуването и съня; изолацията и амбицията; безлюбовието и любовта; миговете прекрасни, в които Музата се обляга на рамото и времето се изнизва с котешки стъпки …

Всичко, което съм правила, е осъществено в трудно осъществимите крайности на мига и вечността, на описуемото и неизразимото, на неуловимата за сетивата граница на измислицата и реалността.

Въпрос: Какво най-много Ви впечатли от участието Ви в Арт семестър?

Отговор: Арт семестъра беше много добре организиран, като интересни лекции и възможност за дискусии, възможност да научиш нещо и да получиш отговор на въпроси, които няма от кого да научиш и къде да попиташ. Опитът за опознаване на две така различни категории на човешката дейност – изкуството и финасиите; нещо като вода и олио.

Впечатли ме и това когато в продължение на един час всички, които участваха бяха като хипнотизрани. Магията в действие, която рисуването върху вода им нанесе. Всички станаха отново за един час деца със затаен дъх пред нещо, което виждат за първи път.

DSC_0528Въпрос: Какво приложение намира изкуството в съвременните начини за мотивация като тийм билдинга?

Отговор: Изкуството като най-висша форма на игра и човешко постижение, което няма реална практична цел, освен създаването на красота и подражание на Твореца, когато е добре организирано под формата на групово занимание, може в най–голяма степен да размекне и оголи скритите, тънки механизми на общуване между участниците . Защото е висша форма на игра. Най-висшата форма е музиката, разбира се, но там е доста по-сложно с изпълнението. А тук почти веднага се усеща чувството общото и за другарството и общност. На всички вниманието е погълнато и то става общо внимание, а то е това, което обединява. Това най-добре се видя на Арт семестъра, а после и на едно водено от мен занимание със студенти от Стопанския факултет на Софийския университет.

Вижте още: Юлиана Текова, художник: Светът на финансите прилича на този на артиста

Въпрос: За кого са подходящи курсовете по ебру, които организирате?

Отговор: Подходящи са за всички, които не са достатъчно облъчени и сковани от съвременните технологии, с част от които ставаме и лягаме. За хора, които искат да се докоснат до истинската магия на любопитството от докосването до нещо много древно и наситено с колективно подсъзнателно. С правенето с достигането и отдаването на нещо , което изглежда много лесно, но всъщност не е! Както е в любовта…( усмихва се) но си в захлас…поне известно време и после искаш пак…

Въпрос: Как протичат заниманията в тях?

DSC09116Отговор: Кратко запознаване с историята на това древно изкуство Ебру (вода), запознаване с материалите и показване на технологията. После всички участници, разпределени на няколко вани със сгъстена вода, специални четки и бои от минерални пигменти започват да „рисуват” върху повърхността на специалната вода. Могат да се рисуват цветя, мотиви или само интересни форми, които всеки сам прави. Липсата на претенции за изобразяване тук е качество, което понякога прави чудесни попадения в красиви форми, които няма никъде другаде в Универсума.

В Европа названието е (marbaling – мрамор), защото рисунките напомнят изгледа и нишките на мрамора. На участниците се показват и няколко начина на полагане на боите върху водната повърхност – със специални инструменти – биз и как се случва самото рисуване, как се разливат и как петната от специално подготвените за това боите се оформят.

Вижте още: Венцислав Илиев, художник: Ако човек не управлява финансите си, те започват да го управляват

Това е класически метод, датиращ от 15 век и разпространен из цялата територия на бившата персийска империя или сегашна Турция, където това изкуство е на особена почит.

После рисунката се отпечатва на хартия и се оставя да изсъхне. Всеки си я взима, ако желае, снима и качва във вездесъщия Facebook или не го прави, а си я рамкира, подарява на някого или …просто си я съзерцава или оставя за архив. Лечебният ефект от дистреса е осезаем, разказва една ученичка в нашите курсове по ебру. Най-прекрасното е, че винаги става добре и че няма две еднакви ебрута.DSC09119

Въпрос: Какво бихте препоръчали на хората, които търсят нови начини за изразяване, но изкуството не е тяхна професия?

Отговор: Бих им препоръчала да се отпуснат, да забравят за малко „аз не мога това” или „като малка, малък рисувах, а сега” …и въздишат… или „не ме бива в тези неща” и да се отдадат макар и за малко на някаква форма на изкуство. Това е доказана практика за лесно излизане от един свят и влизане в друг. Сън наяве. А по време на оставането в „този”, другият си почива от нас…поне за малко и безпощадното Време спира, поне за малко. За някого това е напълно достатъчно…Пробвайте …Винаги има един номер по-голям.

 

Въпросите зададе Мария Иванова

——————————————————————————————————————————–

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *